Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия Завет

Представете си, че съществуването на нашия свят не се дължи на проста случайност, а на това, че някаква висша сила, или по-точно личност, е направила този свят и е създала човека като връх на творението. Човекът наистина е едно мислещо същество, което само взима решения и (би трябвало) само да носи отговорност за тях. Ако наречем тази висша личност “Бог”, то тогава връзката между Него и човека – личността, която прилича на Бога и може сама да взима решения – би могла да бъде разрушена. Ако приемем, че Бог е направил човека като една отворена система, която може да тръгне в различни посоки, то очевидно една от посоките, в която човечеството сега се намира, е тази: човекът не се интересува от този, който го е създал. Детето не обръща внимание на своя баща и мисли, че знае повече от него. Но ако Бог иска да запази независимостта на мислене на своето дете, човека, и същевременно да му покаже, че го обича и да му даде необходимите познания, без да го насилва, то той трябва да му остави някъде някаква информация, до която човекът да има самостоятелен достъп. Тази информация е оставена според мен на две места. На първо място ние можем от самата природа да познаем, че Бог съществува и той е Творецът, и на второ място Бог е написал нещо и ни го е дал, за да можем чрез това да го познаем – това е Библията. Ще разгледаме в няколко стъпки изключителността на тази книга. Вие можете сами да си направите изводите от тези няколко стъпки.

1. Уникално възникванеНикой не може да отрече, че възникването на Библията е изключително. Вземете която и да било книга и проверете как е възникнала. Нормално авторът събира материали, разработва схеми на изложението и след това разработва отделните глави. Ако става дума за книга от различни автори, трябва да се направи общ план, да се координират изложенията и мислите, всеки автор да напише своята част и след това общият труд да се сравни с плана, за да се види дали е постигната целта. Но Библията е написана от повече от 40 автори, повечето от които не са се познавали, в продължение на 1500 до 1700 години! Без какъвто и да било план и предварително познаване на съдържание или цел. Това са били хора от различна среда и култура. Например Мойсей е бил политик, Исус Навиев – пълководец, Соломон – цар, Павел – теолог, Петър – рибар, Лука – лекар, Матей – митничар. Един е писал в пустинята, друг – в затвора, трети – в двореца, четвърти – в изгнание. Авторите са писали в различно състояние на духа – един в състояние на радост, друг – в депресия. Книгите са писани в Азия, Африка и Европа; на три различни езика – еврейски, арамейски и гръцки. Въпреки всичко това Библията е напълно единна книга, има една цялостна идея, преминаваща от началото до края. При изчерпателно и подробно разглеждане се вижда, че в нея няма никакви практически, да не говорим за теологични противоречия.

2. Уникално единство Как е възможно толкова различни автори да пишат в пълно единство на основната идея? Това е още по- учудващо, като се има предвид, че авторите на Библията пишат по много спорни теми като история, теология, философия, космос, природа, човешката душа – теми по които е имало противоречия между всички, писали някога по тях. В Библията обаче всичко е единно, подчинено на една основна идея и един основен морал. “Червената нишка”, която минава от началото до края на Библията и е основната й тема, това са следните въпроси: кой е Бог, кой е човекът, има ли възможност за установяване на връзка между Бога и човека?Отговорът на тези въпроси не е решен чрез правила, които човек така или иначе не може да изпълни. Въпреки големите различия в авторството и времето на написавне на книгите, тяхната идея е обща и изключителна. Отговорът на въпросите е жертвата на самия Бог заради човека в лицето на Исус Христос.

3. Уникална актуалностМного книги се издават в света и много от тях са интересни и популярни. Но колко книги има, които вече стотици години продължават да са актуални и представляват интерес за цялото човечество? Кои книги на средновековието продължават да се печатат в големи количества? Чете ли се масово Омир? Чете ли се масово “Война и мир”? Четат ли се Достоевски, Иван Вазов, Славейков, Ремарк? Днес може би се чете Гришам. Но Библията е настолна книга на милиони хора. Библията е книга, която е подходяща за всяка епоха от човешката история. Тя се е чела винаги. Всяка книга от Библията е актуална и днес. Когато попитали Даниел Уебстър коя част от Библията обича най-много, той отговорил: “Тази, която четох последно.” Забележителната актуалност на Библията е универсална. Това е единствената книга в света, която се чете от хора от всяка класа и всяка възраст. Както малки деца разбират историите и поуките на Библията, така и гениите на човешката мисъл се удивляват на дълбокия й смисъл. За коя друга книга може да се каже това?

4. Уникално разпространениеБиблията (най-старата й част) е първата писана книга въобще; тя е и първата печатана книга. Тя е и най-скъпата книга – изданието на Библията на Гутенберг струва 500,000 лева. В момента Библията е най- превежданата и най-печатаната книга на света. Сега годишно се печатат около 20 милиона Библии и 15 милиона Нови Завети. Библията или части от нея са преведени около 2000 езика.

5. Уникална като исторически документВъпреки че Библията е била писана на лесно развалящи се материали и на ръка, тя се е запазила до днес. В сравнение с други исторически документи, тя има изключително много запазени преписи. При класическите древни произведения, ако се намерят няколко десетки преписа, това се счита за твърде много; докато само от Новия Завет има над 4000 гръцки преписа; от древни преводи на Новия Завет (предимно на латински) имаме над 9000 преписа. Поради това огромно количество ръкописи текстът на Библията може да бъде възстановен на практика напълно сигурно. В целия Нов Завет има не повече от 20 стиха, за които има несигурност относно текста – и е забележително, че тези неясноти не засягат съществено смисъла. За сравнение – текстовете на Шекспир, които са не на 2000, а на една вяколкостотин години, са значително по-неточно запазени и в тях има над 100 места, повечето от които съществени, за които цари неяснота. Всичко това е още по- забележително, като се има предвид, че много пъти в своята история Библията е била подложена на масови и целенасочени опити за унищожение. През 303 г. император Диоклециан обявява, че е унищожил напълно Библията. Забележително е, че непосредственият му наследник Константин 22 години по-късно обявява християнството за официална религия, а Библията е издигната като непогрешим авторитет. Френският писател и рационалист Волтер, починал през 1778 г., е твърдял, че до 100 години Библията ще съществува само като антикварна рядкост. Едва 50 години след неговата смърт Женевското библейско дружество използва неговата къща за библейска печатница. Опитайте се днес да си купите произведение на Волтер – вероятно това няма да е толкова лесно.

6. Уникален литературен характерВъпреки че Библията е писана от един много малък народ, който изобщо не се е интересувал от другите народи и от мисионерство по света, тя е станала световна книга. Именно преводите на Библията са изиграли съществена роля за оформянето и налагането на много европейски езици, включително и славянския – от превода на Кирил и Методий. Съвременният литературен български език също води началото си от превода на Библията на Петко Славейков, издаден първоначално през 1871 г.

7. Уникален морален характер В това отношение Библията също се различава драстично от останалите “свещени” книги. Между моралното учение на Библията и останалите религиозни писания има огромна пропаст. Но има и нещо още по- важно – моралното учение на Библията е радикално противоположно на естествените човешки наклонности. Книга, която учи, че трябва да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят и ни преследват, със сигурност може да се нарече уникална. Още един фактор, който показва, че Библията едва ли е писана като обикновена книга от обикновени хора, е начинът, по който тя описва човека. Нормално хората не обичат да пишат нито за себе си, нито за уважаваните си водачи в толкова неблагоприятна светлина. Човекът се опитва “да бъде добър”, да се харесва на Бога. Човешките религии винаги са рецепти за подобрение на характера и поведението. Тези мисли обаче са напълно чужди на Библията. В нея се оповестява, че човекът е безнадеждно изгубен и единственият му шанс за спасение е Божията милост, която той трябва да приеме чрез вяра в Исус Христос. Именно това е и основната причина за емоциите, които винаги са се развихряли около Библията. Уникалният морален характер на тази книга неизбежно принуждава човека да направи избор, да вземе решение. Изглежда никой не може да остане неутрален и безразличен спрямо нея. Затова тя е най- разпространената, най-обичана, но и най-преследваната и най-мразена книга на света. Но има още нещо, което е може би най-същественото за нас на практика. Дървото се познава по плодовете. Много моралисти и философи са писали книги, проповядващи високи морални стандарти. Но коя от тях е променила действително, на практика живота на милиони хора? Библията прави това, като ни поставя в лична връзка с Исус Христос, който не “поправя” разваленото ни естество, а се принася в жертва за нас. Ако приемем с вяра неговата жертва, ние умираме заедно с него и възкръсваме заедно с него за нов живот, ставаме ново създание, нов човек. Библейският отговор на моралния проблем на човека е лично духовно новораждане, радикална вътрешна промяна. Това е не приемането на дадена философска система, а искреното, пълно доверие към една реална личност – възкръсналия Господ Исус Христос.< br> Няма друга книга на света, която да е в състояние да направи това за човека.

Канонът на Библията

Библията казва за себе си, че е боговдъхновена, т.е. писана е под въздействието на Светия Божи Дух, който е водил мъжете, писали библейските книги. Тази боговдъхновеност е доказана от една страна чрез променения живот и следването на Христос от милиони хора. Но от друга страна нейната боговдъхновеност личи от нейното възникване и обособяване точно на тези книги в Библия – така нареченият “канон”. Как е станало това? “Канон” означава списък от книги, притежаващи божествен авторитет.< br> Важно е да се знае, че няма човешка институция, която е взела решение кои книги да бъдат включени в този списък. Боговдъхновените книги са били явни и всепризнати още по времето на написването им. Това са били книгите, които наистина са били четени от юдейската и християнската общност, която естествено ги е отличавала от останалите книги. Вярващите винаги са разпознавали боговдъхновените книги. При определени исторически кризи обаче се е налагало канонът да бъде публично заявяван – например при опасност от лъжеучения. Или когато през 303 г.император Диоклециан е заповядал всички църкви да предадат свещените си писания за унищожение – тогава те предавали неканоничните книги с надеждата, че властите няма да разберат разликата. Съборите в Хипо и Картаген от 393 г., 397 г. и 419 г. само официално потвърждават кои книги вече отдавна са се считали от християнската общност за канонични. Така наречените “апокрифи” са небоговдъхновени книги, включвани в Стария Завет в някои издания на Библията. Тези книги никога не са били всеобщо приемани за канонични. Те съдържат ценни исторически информации и са били четени за поучение, но юдеите никога не са ги считали за боговдъхновени. Православната църква също не ги счита за такива, а ги препоръчва само като “полезни за поучение”. Единствено католическата църква ги е обявила за канонични, и то едва през 1546 г., като реакция на Реформацията, тъй като пък Лутер ги отхвърлял като апокрифи. Така наречените “новозаветни апокрифи” никога не са били приемани от нито една християнска група, дори и от католическата църква.

Здравко Ненов

One Response to Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия Завет

  1. On August 3, 2012 at 18:50 Daniel said:

    Strahotno e bog e lubov bog ni obicha bratq i sestri :) :* :* : *

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>