Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Приятелят на грешниците – Исус Христос

Приятелят на грешниците
“Духът на Господа е на Мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати ме да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година.” Лука 4:18, 19
Четирите евангелия разказват много окуражаващи истории за приятелството на Христос с отчаяните и сърцесъкрушените. Докато четем тези вдъхновяващи случки, виждаме колко велика е Божията милост, изявена чрез Христос. Така придобиваме увереност, че можем безопасно да отидем при Него във всяко време на нужда, за да получим помощта Му. Исус ни предлага да бъде наш Приятел, Който да премахне от живота ни отчуждението и самотата и да ни донесе мир. Той има всичко, от което хората се нуждаят, но желае да стигне до нас най-вече чрез Своята божествена любов и милост. Сам заявява: “Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост.” Еремия 31:3 (Прочети Йоан 8:1-11) Исус е приятел, по-близък от брат. (Притчи 18:24). Това виждаме във всеки отделен случай от служенето Му.
Христос се отнесъл благо към жена, хваната в прелюбодейство
Да се върнем към евангелието от Йоан, за да видим как Исус помогнал на една жена, хваната в прелюбодейство, която била открито осъдена от фарисеите.
”А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма; а всички люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше. И книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, … и като се изправи Исус й рече: Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си; отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:1-3, 10, 11).
Това се случило по време на ежегодния празник Шатроразпъване, когато Исус бил в Ерусалим при едно от честите Си посещения там. Докато поучавал хората в храма, книжниците и фарисеите довели при Него тази нещастна жена, обвинена в прелюбодейство – “ уловена в самия акт.”
Тя била голяма грешница пред Бога, но злобата и фанатизмът на тези юдейски водачи, които познавали много по-добре Божиите изисквания, правели техният грях по-отвратителен дори от нейния. Те завиждали на Христос и търсели начин да Го обвинят, че нарушава или Мойсеевия закон, или Римските закони. Ако Исус им кажел да убият жената с камъни, както било според Мойсеевия закон, щял да бъде обвинен пред римската власт.
В този случай Исус се опитал да достигне сърцата и на двете страни – и на фарисеите, и на жената, като желаел всички замесени да стигнат до покаяние. Той доказал, че е приятел – първо на гордите и самонадеяните, а след това и на пропадналите. Но само жената, заловена в прелюбодейство, отговорила на любовта Му.
Исус знаел, че греховете на лицемерите, които довели жената при Него, включвали и неморалност и нечистота, но в милостта Си отказал открито да ги разобличи, както те постъпили с нея. Навел се и започнал да пише по земята и думите, които прочели там, ги осъдили:
“Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея” (Йоан 8:7).
Докато треперещата жена стояла пред Исус в очакване да бъде убита с камъни, чула благия Му глас:
“Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си; отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:10, 11).
Фарисеите изразили само презрение към тази грешна жена, но Исус й казал думи на утеха и предупреждение. Той не извинил греха, нито казал нещо, с което да омаловажи чувството й за вина. Но изговорил думи на прошка, които снели бремето на осъждане и срам от душата й. Думите Му „не съгрешавай повече” донесли мир на разтревоженото й сърце. Изкуплението на тази бедна душа било по-голямо чудо от изцелението на епилептика или прокажения. Грехът е морална болест и може да бъде порицан единствено от Приятеля на грешниците (Исая 1:4-6, 16-20). Грехът оставя само угризения на съвестта и чувство за вина, но ако го изповядаме на Исус и изоставим, можем да бъдем освободени с Неговата прощаваща любов.
“Ако признаем греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9).
Прощението, което Исус ни дава, е нещо повече от съжаление за греха. То дава сила да се предпазим от съгрешаване. „Онзи, Който може да ви пази от препъване”, пише апостол Юда в стих 24. Прочети също Римл.6:11,12 и Евреи 7:25. Истинската религия не е просто линейка, която чака на ръба на пропастта сгромолясалите се долу – тя е мантинелата на върха, която предпазва от падане в бездната.
Както съжалението за извършения грях, така и силата за предпазване от съгрешаване са дар от Бога, които получаваме чрез вяра. Това е значението на прощението. Колко красиво е илюстриран този принцип чрез думите на Исус към жената: ”нито Аз те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече”. Целта Му била от този момент нататък тя да заживее чист и осветен живот. Това е Неговият план за всеки християнин.
Милостта, проявена в къщата на Симон
(Прочети Лука 7:36-50) Малко преди да бъде разпънат на кръста, Исус бил поканен на угощение в дома на Симон – един прокажен фарисей, когото изцелил от тази ужасна болест. Симон бил смятан за ученик на Христос, но сърцето му било все още гордо, а животът му – изпълнен с грях. И ето че на угощението се случило нещо необичайно: „И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги обтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото…И рече й: Прощават ти се греховете…Твоята вяра те спаси; иди си с мир” (Лука 7:36-38, 48, 50). Христос използвал този случай, за да разкрие Божията любов към хората, които обикновено били смятани за грешници. Тази презирана жена, на която Христос помогнал, дошла на тържеството и помазала нозете и главата Му със скъпо миро. Исус бил почетен от този несебелюбив акт, но Симон и другите се подразнили. Ако бяха преживели радостта от Божието опрощение, което тази бедна жена преживяла, щели да разберат защо е толкова благодарна на Христос. Без съмнение, тя чула Исус да говори за смъртта Си и не пожалила пари да купи това скъпоценно миро за погребението Му. Но решила да принесе дара си на Спасителя, докато Той бил още жив. Исус разбирал борбата на тази жена със себе си в усилието й да победи. Тя ревностно молила Бог за победа над греховете си и на молитвата й било отговорено. Сега, тъй като обичала много Исус, тя дала израз на дълбоките си чувства към Него, като Го помазала с това скъпоценно миро. Приятели, ако имате грехове, с които се борите, спомнете си, че има надежда за вас. Като Павел и ние можем да бъдем ”повече от победители чрез Този, Който ни обича” (Римл.8:37). Има само една опасност – да не потърсим помощта на Спасителя. Бог няма да прости греха, който сме прегърнали; който не сме изповядали и оставили. Можем да съгрешим против Светия Дух, ако пренебрегваме или отлагаме предаването си на Бога. Но “всеки, който призове Божието име, ще бъде спасен.” (Римл.10:13). Нека изоставим греха и подадем ръка на Христос, както направи тази жена, за да започнем един осветен живот, в който ще намерим мир с Бога. В Своята притча за длъжника (Лука 7:41-47), Исус разкрил на Симон и на гостите му, че тази жена Го обичала толкова много, защото и много й било простено. В живота на Симон също имало няколко гряха – така че той се замислил! Но ако Исус беше разкрил тъмния доклад за живота му пред неговите гости, Симон би се обезкуражил. Исус не направил това. Но Светият Дух изобличил Симон, че и той се нуждае от Божията благодат и милост точно колкото и тази бедна жена. В този случай Исус порицал Юда – един от дванадесетте апостоли, който осъдил жената, че “прахосва” скъпоценното миро (Йоан12:4-8). Юда привел аргумента, че мирото би могло да се продаде, а парите – да се раздадат на бедните. Всъщност, като ковчежник на групата на дванадесетте, той искал парите за себе си, защото непрекъснато крадял от общата каса. Много ядосан, Юда отишъл направо при свещениците и предал Спасителя за тридесет сребърника (Мат.27:14-16). Вместо да се покае за своя егоизъм, той закоравил сърцето си и преминавал от една погрешна постъпка към друга, докато накрая завършил живота си със самоубийство. Ако Юда се беше покорил на Исусовата дисциплина, колко различен би могъл да е животът му! Неговото отношение определило съдбата му. Колко важно е за нас да имаме правилно отношение към дисциплината на Исус!
Надежда за бирника Закхей
Град Ерихон, разположен в долината на река Йордан, бил един Израилев град, определен от древността за дом на свещениците. По времето на Исус в този град имало много митари или бирници, а Ерихон бил град на обмен и търговия, там се намирал и зимният дворец на Ирод. Закхей, човек с нисък ръст, бил ”началник на бирниците”.
“След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат, искаше да види Исус кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница, за да Го види; понеже през оня път щеше да мине. Исус като дойде на това място, погледна нагоре и рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя в дома ти. И той побърза да слезе, и прие Го с радост. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му го четверократно. И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и спаси погиналото” (Лука 19:1-10).
Когато Христос влязъл в града, Закхей се зарадвал, защото бил слушал за Него и се надявал, че Той е Месия. Много искал да види Исус, но понеже бил нисък на ръст, не можел да види нищо от главите на хората, затова се покатерил на едно дърво с надежда поне да Го зърне. Докато Спасителят минавал през града, притискан от всички страни от тълпите, спрял точно под това дърво, погледнал към Закхей и му казал да слезе, защото желаел да остане в дома му.
Думите на Исус много изненадали хората. Първо, Закхей никога преди това не бил виждал Исус. Тогава откъде Исус знаел името му? Исус нямал никаква възможност преди това да разпитва за него. Вероятно нямал никаква идея, че на дървото бил Закхей, за когото това бил небесен знак, че Човекът пред него е изпратен от Бог. Той веднага решил да приеме Исус за Господ и дал доказателство за искреността си, като обявил, че ще даде половината от имота си на сиромасите и ще плати четверократно на онези, които ограбил. Приятелството на Христос с този презрян юдеин довело до едно от най-удивителните преобразявания на характера, описани в Святата история. Ние можем да се поучим от преобразяването на Закхей. Когато човек се обърне, ще изостави всичките си беззаконни дела и ще ги компенсира, както направи покаяният бирник. Бог казва:
“. . .ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее” (Eзекиил 33:15, 16).
Една вечер един човек дошъл на религиозно събрание и предал живота си на Бога. На следващия ден негов приятел дошъл при него и му казал: “Джак, разбрах, че си се променил от снощната проповед“. “Да”, отговорил той “аз съм нов човек.” Приятелят му казал: ”Чудесно, сега можеш да ми върнеш парите, които ти заех.” Джак отвърнал: “Не ти дължа никакви пари. Когато отидох пред олтара снощи, Бог ми прости всички дългове” .
Какво мислите за промяната на този човек? Ако наистина бе преживял промяна в сърцето си, не трябвало ли парите да се върнат в джоба на истинския им собственик?
Исус илюстрира приятелството Си с изгубените
(Прочети Лука10:25-37) Исус разказал историята за добрия Самарянин във връзка с въпроса на един законник: „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?” В отговор Исус описва основните условия за щастлив живот.
„И ето някой законник стана и Го изпитваше казвайки: ”Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?” А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си както себе си. Исус му рече: право си отговорил; това стори и ще живееш”(Лука 10:25-28).
Но законникът имаше още един въпрос: „Кой е моят ближен?” На това Спасителят отговорил, разказвайки най-вероятно една действителна история. Един човек бил обран и пребит на пътя за Ерихон, но сънародниците му го отминавали, без да помогнат на болката и страданието му. След това един презрян самарянин минал оттам и му помогнал. Добрият Самарянин обичал своят ближен както себе си, затова го съжалил и се погрижил за него. Това илюстрира любовта на Исус към грешниците, която всички хора трябва да проявяват към своите ближни.
Когато приключил историята си, Исус приковал поглед върху законника и попитал:
“Кой от тия тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците? Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така” (Лука 10:36, 37).
Въпросът «Кой е моят ближен?» получил отговор. Христос учел, че наш ближен не е само онзи, с когото живеем врата до врата, или някой от членовете на църквата, към която принадлежим, човек от нашата раса или общество. Който се нуждае от помощ – въпреки предубежденията, които може да имаме срещу него – той е нашият ближен.
Но има един по-важен въпрос – щом всички хора са моите ближни, добър ближен ли съм аз за тях? Отговорът на този въпрос е в основата на разрешаването на всички житейски проблеми. Какво добро мога да сторя на ближния си аз като християнин, ако съм добър самарянин и брат на нуждаещия се от помощ? Но мястото, откъдето трябва да започнем прилагането на този благороден принцип, е домът, членовете на нашето семейство. След това можем да излезем в обществото, където има души, нуждаещи се от дрехи, храна, приятелство и Бог.
Помислете какво би станало с човешката раса, ако Христос не беше Добрият Самарянин за нас! Щяхме да бъдем изоставени да умрем в греховете си, в жертва на собствения си егоизъм. Сатана, Божият враг, би ограбил всичките ни морални сили. Колко благодарни трябва да бъдем, че Исус, Добрият Самарянин, не ни е отминал!
Върховният пример за приятелството на Исус с грешниците
Върховният пример на Христовата любов към грешниците е опрощаващата любов, проявена към покаялия се разбойник, който умира на кръста до Него. Но непокаяният престъпник от другата Му страна не получил помощ. Той можел да бъде спасен, но не се обърнал към Христос.
“И когато достигнаха мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно Му, а другия отляво И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, Спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая”( Лука 23:33, 39-43).
Без да мисли за собственото Си страдание, сърцето на Спасителя проявило жалост към разбойника, молещ за милост под бремето на греховете си. Този човек не бил готов да умре преди Христос да го освободи от товара на вината. В този акт на опрощение, когато престъпникът разпознал в умиращия Божий Син Спасителя на света, била изявена славата на Христос. Дори на разпятието Христос бил почетен. Мисията Му в този свят била изявена в спасението, което дал на този изгубен грешник. Докато умирал за греховете на човечеството, без да мисли за собственото Си огромно страдание, великата Любов достигнала и привлякла каещия се разбойник към Собственото Си разбито сърце. Такава е необхватната любов на Исус, Приятелят на грешниците.
Когато Христос казал на умиращия на кръста разбойник: „Истина ти казвам днес ще бъдеш с мене в рая”, Той не му обещал да го пренесе на Небето в мига, когато умре или още в същия ден. Самият Христос не отишъл в същия ден на Небето. Пунктуацията и разделянето на Библията на глави и стихове били направени от хората дълго време след написването на вдъхновеното Божие Слово. В този стих запетаята била поставена преди думата “днес”, вместо след нея. Дори в утринта след възкресението Си, станало на третия ден, Исус казал:
«. . .още не съм се възнесъл при Отца” (Йоан 20:17).
Обещанието за бъдещия рай било дадено в деня на разпятието. ”Днес”, когато Христос висял на кръста и разбойникът бил разпънат като престъпник, Спасителят му дал уверението – “ще бъдеш с Мене в рая.”
Покаянието на разбойника на кръста в единадесетия час е единственото предсмъртно покаяние, докладвано в Писанието. Това преживяване било записано, за да не губим вяра и да не се обезсърчаваме в последните мигове на живота си. То не ни учи да бъдем самонадеяни.
“В благодатно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах” ( 2 Коринт.6:2)
Отлагането винаги е опасно. Ако не решим да бъдем с Христос, решаваме да бъдем против Него. Да сме “почти “ предани, означава да бъдем не почти, а “напълно” изгубени. Когато изучавате живота на Исус, ще разберете, че най-мъдрият избор в живота е да Му предадем сърцата си безрезервно “днес”. Грехът води до смърт и вечно отделяне от Бога, но които се обърнат към Него “сега”, имат уверението, че ще бъдат с Него в бъдещия рай.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>