Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Немският президент, който постави Бог на дневен ред

Той постави Бог на дневен ред

от Хелмут Матиес

      Случвало ли се е друг път в немския парламент да се повдигне темата за Бога, при това пред политици, журналисти и посетители?

       Но в неделя, малко след 12 на обед, новоизбраният немски президент Хорст Кьолер ( в длъжност от 1 юли 2004 до 31 май 2010) завърши първата си реч с изречението: “Бог да благослови страната ни!”

       Никой не бе си позволявал подобно нещо до сега, нито свръхангажирания в църквата протестант Ричард фон Вайцзекер (бившия църковен председател), нито Роман Херцог (камерен председател на ЕКД) или Йоханес Рац (рейнския представител на църковното ръководство). Но Кьолер благослови страната си и то пред безизразния поглед на бундесканцлера, познат като личност, която (все още) не желае и да се чуе за Бога.

       На въпроса защо приключи речта си с Господ, Кьолер отговори: “Това съответства на моето становище за живота. Това, че в трудните моменти в живота си съм се доверявал на Бог, винаги ми е помагало.”

       Изказаното мнение от журналистите бе, че нищо от речта на Кьолер не е провокирало Райхстага така, както споменаването на Бог.

        Така или иначе Германия се сдоби с необикновен лидер: Кьолер е бежанец, живял и на изток, и на запад; преживял и бедност, и разкош; с родители немски заселници в тогавашната румънска Бесарабия (днешна Молдавия). Принудени през Втората Световна война да напуснат имота си, пристигат в Полша, където през 1943 година се ражда Хорст Кьолер. През 1945 година бягат в Германия. А след осем години съветска окупация семейството емигрира отново – от Маркклиееберг до Лайпциг (там 1946г. Хорст Кьолер бива кръстен в евангелската църква) на запад в областта до Лудвигсбург. Животът по концлагерите приключва, едва когато Хорст е на 14 години и семейството се сдобива с нормално жилище.

       По време на следването на Кьолер умира баща му и той е принуден, за да припечелва нещо, да разнася пощенски чували, да събира износени дрехи за Африка. И въпреки бедността прави кариера, единствен от седемте си братя и сестри, и става държавен секретар в министерството по финансите.

       Когато обаче дъщеря му ослепява, Кьолер оставя на заден план политическата си кариера, за да и отделя повече време. А когато приятелката на сина му (едва 17 годишен) забременява, семейството категорично се противопоставя на решението за аборт.

       Преди шест години Кьолер се сдоби с най-високия пост в международната политика, незаеман от години от германец: президент на международния валутен фонд. Но все пак Кьолер не се главозамая и въпреки положението му на кандидат-президент пропътува разстоянието Франкфурт – Берлин с влак във втора класа.

       Покрай работата му за валутния фонд се запознава с проблемите на Третия свят така, както никой друг международноангажиран икономист.

       Кьолер осъзнава, че недостигът го има и в наши дни и многократно критикува алчността на представителите на немската икономика. Като човек имал възможност да наблюдава години наред Германия отвън, Хорст знае, че тази страна има нужда от дълбоко обновяване.

        Това, което никой не си е позволявал

      Кьолер припомня за така необходимите по-бързи реформи, но също така знае, че икономиката не е всичко:

       “Няма добра икономика в дългосрочен план без стойности и морал.” Това е причината да е “ЗА” една библейска обвивка на конституцията на Европейския съюз, а като бивш бежанец е и “ЗА” немски “център срещу преследването”. Но най-сензационното е това, че застава против практиката в Германия за извършване на аборти, което в последните години доведе до до това, че на милиони деца им бе отказано да живеят. А тази тема бе табу за фон Вайцзекер и Херцог.

       От тук се подразбира, че Кьолер като президент ще се застъпи и за децата и семейството.

       Възможно ли е именно с Кьолер да се сложи началото на онзи духовно-морален обрат, за който през 1982 година обеща Хелмут Кол при встъпването си на длъжност.

                             Слово на седмицата

       “Конформационният стих: “Бог ми е дал товар, но той ще ни помогне да го носим…” ми е помагал отново и отново… Стихът ме е съпътствалпрез тежките моменти в живота ми и добре го описва.”

                                                     Встъпилият на длъжност на 1юли  2004

                                                                 немски президент Хорст Кьолер.

One Response to Немският президент, който постави Бог на дневен ред

  1. On June 5, 2012 at 11:19 besyAidesty said:

    Здравствуйте! Классный у Вас сайт. Мне очень понравился )))

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>