Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Покаянието пред Бог

Понеже Старият Завет е написан за наша поука (І Коринтяни 10:11), ще цитирам един текст, в който се вижда важна подробност, която за съжаление често се пренебрегва. Тя обаче, има голяма стойност пред Бог и може да ни донесе благословения, мир и още повече близост с Господа. Нещата, които ще разгледам, засягат сърдечното разположение на човека спрямо Бог. Това сърдечно разположение ражда праведни дела. Текстът е от ІІІ Царе 8:44-52. Прочетете го бавно един или два пъти. После вижте 47 стих, където пише: „Ако дойдат на себе си…” Тук се говори за съгрешилите. Условието е: „Ако дойдат на себе си”. С други думи: „Ако се осъзнаят и разберат какво са направили.” В Новия Завет точно това се случи с блудния син (Лука 15 гл.). Той дойде на себе си, като осъзна какво е направил. Този момент е важен за всеки от нас, по всяко време от нашия земен живот. Важно е, защото трябва да разберем кои са малките ни грехове, пречките за благодатта и неправдите в нас и да се освобождаваме, покайваме и поправяме. Още по-важно нещо се намира във втората част на 47 стих. Казва се, че съгрешилите са изповядвали греховете си. Човек може да усети подтик за покаяние, но е важно и да изповяда, да каже, да признае. Често срамът възпира човека от искрената изповед. И така, какво казаха съгрешилите в цитирания откъс? „Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда”. Питам се, колко от нас днес, когато съгрешават, казват: „Господи, направих това и това… Съгреших! Аз съм виновен! Прости ми…вината е моя, аз съгреших. Признавам греха си пред Теб! Ще се стремя да се поправя…” Честни ли сме да поемем вината върху себе си със смирение и съкрушен дух? Или с половин уста казваме: „Господи, прости ми!” В случая е важно как реагира сърцето. И все пак нещата в нашата тема не спират до тук. В 48 стих Писанията казват, че съгрешилите трябва не само да се осъзнаят, не само да изповядат, но и да се обърнат към Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.  Бог не казва това случайно. Точно това е отношението на сърцето – един нов начин за общуване с Господа, начин на пълно предаване. Този нов начин за обръщане към Бога – с цяло сърце, е промяна, голяма промяна. Осъзнаването на съгрешилия и изповедта му, трябва да станат причина, такъв да се отвори повече за Бога и променен да се приближи повече към Святия Бог. Страхът от Господа трябва да бъде в основата на това. Като допълнение вижте и Еремия 29:13 „И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.” Какво значи да Го потърся с цяло сърце, за да Го намеря, да Го преживея и т. н.? Трябва да разсъдим…. Бог не иска да Го търсим с половин сърце или с три четвърти. Той претендира и ми казва, че цялото ми сърце, цялата ми същност трябва да Го търси. Тази част е най-важна, защото за момента човек може да се осъзнае, да се покае, но пак да не се промени, да не обърне сърцето си към Господа и да не се приближи към Него. А ако след шест дни се случи същото съгрешаване и пак няма промяна… и после пак се случи и пак липсва промяна? Промяната, която настъпва след покаянието на съгрешилия вярващ, е свързана с това обръщане към Бог с цяло сърце, което е толкова важно и необходимо  за нас. Това обръщане и приближаване е едно предварително, вътрешно обещание в човека, което го нуди да се прилепи още повече към Създателя си, да намрази греха и да следва Божия път. Господ изисква от нас цялото ни сърце, всяка област от живота ни и пълното ни внимание, а не само част от нас. Не повърхностната, а усърдната, сърдечна молитва ще намери Бог. Като Го потърсим с цялото си сърце, имаме обещанието Му, че ще Го намерим, ще се потопим в присъствието Му. И си заслужава да разсъждаваме върху тези неща и да положим всяко усилие да търсим Бога именно по този начин. Като размишляваме върху Словото, Святият Дух ни дава светлина, открива ни скритите неща и ще ни учи и води. И така, да обобщим – важните части на покаянието: -        Осъзнаване на състоянието. Човек ясно да разбере, че е съгрешил. Важно е, защото само след осъзнаването, можем да вземем решение за следващото, а именно: -        Изповед,покаяниe. Това е важна част, която включва изпълнението на решението, което сме взели поради съгрешаването ни. -        Промяна и обръщане към Бога с цяло сърце. Това става и с нужния свят страх от Господа. Искам да завърша с един поздрав от Писанията, който е важен за всички нас – особено за тези, които не осъзнават греха си. Еремия 26:13 „Затова, сега оправете постъпките си, делата си и послушайте гласа на Господа, вашия Бог и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.” В правилното покаяние има прощение, сигурност и защита. Покаянието раздвижва Божията милост към нас. Господ да ни помогне, да обръщаме гръб на всеки грях! Да не даваме никакво място на дявола, а да оставяме всяко зло и да се стремим да не допускаме никакъв компромис!
Автор: Станимир Радев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>