Библията ни казва, 
че Рая е наградата, която очаква всеки един, който обича Бог и вярва в Исус Христос, Божият Син. В Писанието се говори много малко за рая, даже, апостол Павел казва така “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”. Това трябва да ни накара да съм много внимателни към книги, които описват преживяване в отвъдното. Апостолите Йоан и Павел са били издигнати до небесата и те признаха, че не могат да опишат какво има там. Просто едно предупреждение, винаги имайте едно наум, когато започвате да четете книги или слушате изказвания от този род. Знайте, че каквото и да ви кажат, каквото и да прочетете, това, което ще бъде в реалност е много, много по-велико и чудесно.
Библията описва Рая като „славата, която има да се открие”( Римляни 8:18) и „ново небе и нова земя” (Откровение 21:1, цитиращ Исая 65:17). В евангелието си, Йоан говори за съдбата на праведните и тя е „вечен живот.” Повече от всеки друг автор в Библията той говори за вечният живот, като за една настояща реалност, вместо една бъдеща надежда. Ние вече се наслаждаваме на вечния живот (Йоан 3:36), въпреки, че при второто идване на Христос, този вечен живот ще бъде изразен напълно (1 Йоан 3:2).
Павел използва думата „прославяне” (Римляни 8:30), за да опише надеждата на християните, която той също нарича и „славната свобода на Божиите чада.” (Римляни 8:22) Това е бъдещата реалност, която в момента може да бъде вкусена от тези, които имат Божият Дух (Римляни 8:4-27). Точно както Йоан, така и Павел вижда тази настояща опитност в Духа като само първата степен или част от нещата, които ще станат (2 Коринтяни 1:22; Ефесяни 1:14). Докато не се изпълни всичко, което Бог е обещал, дори и тези, които имат Духа са сериозно ограничени относно тяхното познание за Бога (1 Коринтяни 13:10,12).
От друга страна авторът на посланието към Евреите говори за крайната цел на християнина не като земна награда, а „небесно отечество” (Евреи 11:16). Сега разбираме, защо Исус подканваше учениците си да събират богатства на небето, а не на земята (Матей 6:19-20). Причината, поради която небесното съкровище е толкова важно е, че то трае вечно, то не може да се развали, нито да се отнеме. Небето е бъдещото проявление на вече настъпилото Божие царство (1 Коринтяни 15:24). Въпреки, че християните вече имат предвкус на небесната слава, също е и вярно, че “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”. (1 Коринтяни 2:9). Заради това, ние „с вярване ходим, а не с виждане” (2 Коринтяни 5:7) Това е така, понеже „вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.” (Евреи 11:1)
Много християни си мислят, че целта е да се стигне до Небесният град (да се отиде горе, на небето), но в Откровение 21:1-3 този град е описан по следният начин:
И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
От тук разбираме, че небесният град не е постижение, но подарък. И той не се състои в това, че Бог ни взима при себе си, а по-скоро, че Бог идва да живее с нас. Затова, вечният живот няма да е на небето, а ще е на земята (нова земя). Небесният град е небесен, не защото е на небето, а защото идва от небето на новата земя. Това слизане на Бог сред хората е било първо открито във въплащението (Йоан 1:14). То ще бъде постоянно и вечно при идването на небесния град. Това, което току що казахме обръща платонистичната философия с главата надолу, понеже виждаме, че материалният свят не е отхвърлен, напротив, поправен е и сам Бог живее в него.
Такова обещание, такава слава просто не може да се опише с думи. Затова виждаме Йоан да използва метафора след метафора, за да опише неописуемото, за да можем да бъдем мотивирани, да приемем това, което не можем да видим. Ако наречем небето крайна спирка, това ще е подигравка. Апостола описва небето не като краен стадий, а като вечно пулсиращо от радост и дейности място извършвани в Божието присъствие. Няма храм, няма свещенници. Божиите хора имат директен достъп то техния Спасител. Проклятието, което ни раздели от Божието присъствие ще бъде премахнато и дървото на живота ще бъде отново достъпно за човека (Откровение 22:19; виж Битие 3:24).
Какво ще правим в Рая Това е може би въпроса, който най-много интригува хората. Някои си предстаят, че ще стоим на облачета и ще свирим на арфа. Други казва,че постоянно ще пеем или нон-стоп ще се кланяме пред Божия престол. Трети пък казват, че там ще е мързел и правене на нищо, така разбират почивката. Това не е вярно. В Библията ни е казано, какво ще правим ,когато сме на небето. Това можем да го намерим в историята за човека в Едемската градина. Нека погледнем първите три глави на Битие. Примерно, ние ще работим без да се потим, без да има стрес, без да се изморяваме. Земята няма да има тръни и плевели, няма да има нужда да я напояваме. Просто работата ще ни бъде песен. Ще правим всичко това от любов за Бог и няма да усетим умора или оттегчение. Аз очаквам с голяма радост, денят, когато ще да обработвам градината си, без да се ядосвам, че трябва да пръскам срещу плевели, да вадя троскот или да се притеснявам, че има слана или няма да има хубава реколта. Работата ще бъде радост за мен!
Различните цветове на камъните, от които е съставен града (Откр. 21:18-21) отразяват разнообразието в рая. Дори според мене отразяват разнообразните награди, които ще получим на небето (Матей 25:21-23; Лука 19:16-19; 1 Коринтяни 3:12-15). Папий, който е бил ученик на Апостол Йоан също казва, че ще имаме различни награди. Въпреки тези различния, няма да има никаква завист. Чашата на всеки ще бъде пълна, независимо, че на някои може да е по-малка, а на други по-голяма. Никой няма да изпитва липса на радост понеже всички ще сме в Господнето присъствие. А Бог ни е обещал следното:
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, правя всичко ново. (Откровение 21:4-5)
mmm i dont know