Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Има ли животът ти истинска основа?

На каква основа сме построили живота си?

Кое е онова важно нещо, на което сме изградили ценностната си система, приоритетите си, поведението, практиките си и в крайна сметка – целия си живот? Исус каза:
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо” (Мат. 7:24 – 27)
Това беше заключението на всичко онова, което Исус беше проповядвал от началото на пета глава до този момент. Ако се замислим, ще открием, че всичко, което Исус каза в тези три глави набляга върху вътрешния човек, а не само на поведението и външния израз на нашия живот. Когато нашия вътрешен човек е изграден, тогава в каквито и обстоятелства да живеем те няма да ни съборят. Павел казва в Еф. 3:16 „…да ви даде (Отец), според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек”. Вътрешния човек съм всъщност аз – това, което съм наистина, ето защо е толкова важно да изграждаме вътрешния си човек.
Павел набляга на процеса на градеж в писмото си до църквата в Коринт:
„Вие сте… Божие здание. Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън. Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие” (1 Кор. 3:9 – 17)
Основата е важна, но и градежа върху тази основа е важен!

Преди да кажа това, което имам да кажа по въпроса, бих искал да спомена още две истории:
Първата е в „Матей”: „И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме! А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?” (Мат. 8:23 – 27)
Не сте ли си давали сметка, че все пак е възможно Исус да е искал… лодката да се преобърне?! Нима не знаеше, че идва „голяма буря”? Нима не знаеше, че „вълните ще покрият ладията”, и че има реална опасност ладията да се преобърне? А Той просто спеше! Защо? Може би защото е очаквал точно това – лодката да се преобърне! Защо? За да осъзнае безпомощността си всеки, който уж е с Исус („Исус спеше”)… Да, вярно е, че Исус очакваше те самите да се справят, да упражнят вярата си, но си мисля, дали все пак е възможно Исус да е искал да ги остави до там, че лодката наистина да се обърне!!!
Не сме ли и ние същите? Пътуваме през бурното море заедно с Него, но Той е заспал, и то не защото е като Ваал, който вероятно спеше, когато неговите пророци викаха за огън на Кармил (виж 3 Царе 18:27), а защото самите ние „сме Го приспали” поради нашето отношение изобщо към Него, към вярата…
Една друга история, която се случи на Павел показва това – Павел е на път за Рим. Той трябва да се яви пред Кесаря. Но морето е толкова бурно, че вече нямаше никаква надежда за спасение (Деян. 27:20). Корабът корабокрушира на о. Малта. Нима Бог не можеше да ги избави? А защо не го направи?…
Нека се върнем сега на основата. Въпросът е каква основа съм положил аз?
Авторът на „Евреи” казва, че има някои основни учения (доктрини), които служат за основа (6:1,2).
Павел казва, че църквата е съградена на основата на апостолите и пророците, с крайъгълен камък Исус Христос (Еф. 2:20), а в 1 Кор. 3:11 заявява, че тази основа е самият Господ Исус Христос! В 1 Кор. 3:12 апостола казва, че има различни неща, върху които градим – всички те ще се изпитат чрез огън! Някой, който е градил с материали, които горят ще загубят всичко и ще претърпят провал, но има и такива, които градят на основа от негоривни материали – тяхната основа ще издържи на огъня (ст. 13).
Писанията ни казват, че Господ изпитва чрез огън (Мал. 3:2,3, 1 Пет. 1:7, 1 Кор. 3:13), а Петър говори за „огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита” (1 Пет. 4:12).
Така че дали моята основа ще устои зависи от това къде съм я сложил и колко надълбоко съм копал за да я положа, а дали моя градеж ще устои зависи от това с какво съм избрал да градя своята къща! Евтините неща като дърво, сено и слама са тези, които лесно се набавят, но пък и лесно горят, а златото, среброто и скъпоценните камъни са скъп материал, трудно се набавят, но пък издържат на огъня повече от дървото и сламата! Каква е моята основа? Платил ли съм цена за да се сдобия с онези издръжливи материали, върху които мога да градя своята основа – материали, с които да направя основа, издръжлива на ветрове, бури и дъждове?
Павел беше гения на своето време – учен богослов, познаващ добре традициите на еврейската култура, Закона и преданията на бащите му (виж Деян. 22:3, 26:5 и Фил. 3:5). Освен всичко беше и непорочен спрямо същия този Закон, който осъждаше всеки, който би дръзнал да го изпълни (Фил. 3:6). Несъмнено той е имало с какво „да се похвали” – имал е основа – богословска, културна, имал е произход, статут. Павел беше изключително ерудиран, вещ в познанията си относно Бога, изпълняващ Закона, ревностен в убежденията си… Но явно за него това не беше достатъчно, защото след 25 години служба на Бога той казва:
„Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още ВСИЧКО считам като ЗАГУБА („щета” – Цариградски превод) заради това превъзходно нещо – ПОЗНАНИЕТО на моя Господ Христос Исус, за Когото ИЗГУБИХ ВСИЧКО и СЧИТАМ ВСИЧКО ЗА ИЗМЕТ (с други думи „боклук”), само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, ЗА ДА ПОЗНАЯ НЕГО, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите” (Фил. 3:7 – 11)
Това, което всъщност Павел казва е: „Аз преосмислих и промених начина, по който определях качеството на моята основа. Бях ревностен гонител на църквата, преследвах християните и смятах, че това е правилно в очите на Бога. Сега обаче разбрах, че това не само, че не е правилно, но и че моето богословие не е това, което ме препоръчва. Моите акредитиви, дипломи и препоръки не са основата. Готов съм да изхвърля всичко на боклука, защото тези неща са вреда, щета и загуба за мен. Моята основа се състои в познаването на Христос – нещо, което богословието и традициите, потеклото ми и статута ми не можаха да ми дадат”
Смятам, че познанието на Господа е тази основа, която ще устои на бурите, ветровете и огъня!
Господ не се интересува от твоята къща, а от твоята основа! И когато забележи, че си почнал да градиш с онези материали, които не издържат на огъня, или когато види, че си почнал пак без основа, или основата ти е плитка, Той ще духне върху нея и тя ще падне пак. Колкото по – рано Господ я събори, толкова болката ще е по – малка!
Виждаме (от това, което казах до тук), че основата е ВАЖНА, но важен също така е и градежа на тази основа. Сега, въпросът е дали това, което аз смятам за здрава основа наистина Е?!… Да, аз мога да знам и дори по – задълбочено да познавам доктрините, за които Евр. 6:1,2 говори, но дали е достатъчно. Да, аз мога да имам своите си акредитиви и традиции, практики и убеждения, дипломи и статут, богословие и доктринално да ЗНАМ кое е истинската основа, коя е основата, върху, която трябва да градя, но дали това е достатъчно?!…
Когато Исус каза онази метафора за двете къщи в Мат. 7:24 – 27, Той всъщност каза, че „който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара” – дали и доколко аз изпълнявам това, което съм чул. Ходя на църква и слушам проповед, но дали живея според това, което съм чул? Може дори и Господ да ми говори, да ми покаже нещо, но дали това ще е поредния материал за проповед или наистина ще започна да живея думите Му?!
Вътрешния човек не е богословието, което имам, нито практиките, които правя. Това е повече от религиозност в Неделя сутрин. Това е онова, за което Павел говори – познанието на Сина, нещо повече от „ходене на църква” или четене на Библията, или слушане на проповед, или богословски доктрини и теоретични знания…
Всички ние знаем, че на всеки един строеж освен работниците има и едно длъжностно лице, което се нарича „технически” или „технически ръководител”. Този човек следи за изпълнението на обекта, за това какви материали се използват, дали се спазва графика за строеж, дали се спазва плана и чертежите на архитектите, проектирали строежа, дали арматурата и бетона, които се използват са в рамките на спецификацията – този човек следи всяка подробност на обекта, защото накрая неговият подпис ще удостовери дали този обект е готов за експлоатация. Той следи за качеството на изпълнението на обекта. Това е отговорна работа.
В България не е така, но са ми разказвали как са нещата в Германия – когато една стена е дори с няколко сантиметра по – крива от зададения проект, техническия нарежда събарянето й, за да се направи както трябва. Техническия на практика има власт да „събори” онова, което не е според плана.
Позволете ми да ви представя една личност – Техническия на твоята къща – Господ. Господ е този, Който следи изпълнението на „обекта” ти – твоята къща. Той следи колко дълбока е основата, с какво си изградил тази основа, как продължаваш да градиш. Той е Този, Който може да събори това, което не Му харесва, което не е според стандарта на Неговото Слово или критериите Му за твоя живот.
Господ ще ти бутне къщата! С цел да ти покаже дали изобщо имаш някаква основа, каква е тя, колко дълбоко вкопана е, дали е на канара. Бог не се интересува от твоята къща, а от основата, върху която си я построил. Къщата ти може да е много хубава – с хубава дограма, външна изолация, хубави керемиди, добро обзавеждане, но всичко това е абсолютно глупава инвестиция, пропиляване на времето, силите и енергията, защото един ден ще дойде торнадото и ще отнесе всичко. В очите на Бог ти си по – ценен, отколкото си даваш сметка, и затова Той се интересува повече от твоята основа, отколкото как си издокарал самата къща. В един момент може да загубиш всичко и ще си мислиш, че Господ не Го е грижа! Истината е, че ти си загубил всичко именно защото  Господ Го е грижа и затова ти е съборил къщата! Може да си прекрасен проповедник, да си на „гребена на вълната” в църковните мероприятия, да си активен и деятелен във всичко, което се случва, може да си „тапицирал” цяла една стена с твоите дипломи, може да имаш акредитиви и признания, статут и положение в обществото или в църквата, но Господ не се интересува от това! Това, което Го интересува е твоята (и моята основа) – на какво съм положил къщата си. Ето защо Павел казва да внимаваме как градим. Защо? Защото с течение на времето, в предвид икономическата криза, умората и отегчението (все пак този градеж е цял живот) ние можем да станем нехайни – да сложим по – тънка арматура, да използваме по – слаба марка бетон, да прибързаме с изграждането на следващия етаж, без да изчакаме плочата на долния да е „узряла”… В нашия духовен градеж ние минаваме в кризи – това ни кара да претупваме строежа и материалите. Ако не сме трезвени и будни, може да започнем неусетно да използваме по – евтини и фалшиви материали, може да сме вече толкова уморени и отегчени, че да не ни се ще да се занимаваме чак толкова с това как точно и с какви материали градим. Можем дори да пропуснем основата.
Бог не се интересува от това, което се вижда – от твоята къща – тя може да е изцяло изградена върху богословие, да е направена от богословие, знание, показност, активност, шоу, религия, редовност при посещенията на църква (всички тези неща все някога ще си отминат), може да е добре поддържана от вън, но това не е което интересува Господ. Точно поради тази причина Исус изобличи и фарисейте, че бяха много хрисими и праведни от вън, но ОТ ВЪТРЕ бяха празни, а „в най – добрия случай” – пълни с мъртвешки кости. Така, че Той не се интересува от това, което показваш, а от това какъв си отвътре!
Павел казва: „Защото (всички) пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос” (1 Кор. 10:4), а на друго място Писанието казва: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват” (Рим. 9:33, 1 Пет. 2:8), като тук Павел и Петър говорят за Исус Христос!
Давид говори за Бога като за „моята Канара” (Пс. 18:2, 92:15, 144:1), „И Бог мой е канара, при която прибягвам” (94:22), „Бъди ми канара за прибежище” (71:3), „Ти си моя канара и крепост” (31:3), „Само Той е канара моя и избавление мое, Моята силна канара” (62:2,7), а в своето поучение Етана Езраева казва: „Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара” (89:26), а в поучението за Кореевите синове (Пс. 42:9) се казва: „Бога, моята канара”.
Така, на теория всички знаем това, че Бог е нашата канара. На практика обаче как градим на тази канара? Колко време отделяме за да копаем за да стигнем до нея – т.е. колко време отделяме за взаимоотношения с Него, как изпълняваме думите Му, как живеем живота си?
Исус каза: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо” (Мат. 7:24 – 27)
Каква беше разликата? Да, вярно, в това, че единия строи на канара, а другия на пясък. Но дали тази история не ни показва и нещо друго? Досега винаги съм си мислил, че този, който построи на канара е някой, който имаше имот на канара и там построи къщата си, а другия – просто на пясъците край морето. Вярно, прекрасно е да гледаш залеза на брега на морето, докато там някъде в чукарите гледката може да не е чак толкова хубава – мъгла, скали… Но това СИ Е НАША интерпретация! Исус не каза точно това. Той каза (вероятно – не съм сигурен), че тези двамата просто бяха съседи. Единия започна да строи направо на пясъка. Нямаше много пари да отлива бетон за основа, пък и може би го мързеше, вероятно нямаше и много време, не му се чакаше – бързаше… Вероятно не предполагаше, че може нещо да му се случи. На практика може да е живял десет години в тази къща, НО изведнъж едно торнадо се стовари върху къщата му – загуби всичко.
Другият човек реши, че ако и да няма много пари, пак ще инвестира в основата, за сметка на това да има прекрасна къща като своя съсед. Започна да копае, да копае… до като стигне до канарата. О, колко пъти му е идвало да се откаже – все пак беше издълбал една дупка – тя щеше да е достатъчна за основа. Но не, той беше решил да копае, да продължава да копае докато стигне до канарата. Знаеше, че там някъде отдолу има канара. Трябваше да я намери. Мина доста време. Пот, трудности, кризи, много работа… Съседа започна да му се подиграва, че той вече си живееше удобно и уютно у дома, а той все още копаеше. Обаче.. един ден той стигна до канарата. Започна да строи и завърши своята неугледна къщичка. След десет години дойде торнадото – същото, което събори къщата на неговия съсед. Неговата къща обаче устоя!
И така, Бог е Канарата – ФАКТ! Въпроса е дали съм стигнал до Него.
За теб незнам, но за себе си аз откривам толкова много сено и слама, върху които съм градил… Забелязвам, че Канарата е по – дълбоко, отколкото съм предполагал. Това поставя въпроса за здравината на моята къща. А ветровете вече започнаха да духат и то отдавна. На практика вече веднъж къщата ми падна и беше доста отчайващо преживяване. Сега обаче как ще продължа, на какво ще градя – на традиции и религия или на взаимоотношение. Ще се задоволя ли с богословието или ще търся друга основа? Това се случи с мен, а вероятно (убеден съм) ще се случи и с теб! Готов ли си?
Скоро идват бурии!
Готов ли си да ги посрещнеш?!…

One Response to Има ли животът ти истинска основа?

  1. On February 14, 2015 at 15:18 петър димитров said:

    благодария за информацията бих искал повече информация за исус христос и неговите дела

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>