Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Свидетелство за изцеление от множествена склероза

О, Господи на славата, ние идваме при Теб сега и всичко, което чакаме е Твоето помазание, благословение и Твоето изливане на благодат. Докосни сърцата ни, Господи, отвори умовете ни и ни помогни да приемем това, което Ти имаш да ни кажеш. Амин.
Много благословена се чувствам, че съм и тази година между вас. Когато ме поканиха, имах много планове за това време, но знаех, че трябва да дойда. Господ ми бе говорил да ходя навсякъде, където ме поканят и да разказвам за Неговата милост и благост, изляни в живота ми.
Нямаше да има и следа от мене, защото трябваше да бъда погребана и да съм пръст от пръстта. Но Господ е милостив, защото, когато наистина бе краят, Той ме видя. Той ме чу и извърши чудо! И ако Той го направи за мен, Той може да направи чудо и за всеки един, защото е любящ и не се влияе от човеци, но действа чрез нашата вяра в писаното Негово Слово. И това е, което Го докосва и раздвижва.
Когато бях много млада, се омъжих. Имах дете и всичко вървеше добре. Бяхме християни и ходехме на църква. Независимо от това, че имахме трудно време като семейство, гонение, време без храна, съпругът ми бе уволняван отвсякъде, но ние се радвахме, че сме Божии деца. Докато един ден внезапно започнах да усещам как ръцете и краката ми стават необикновено студени и как ме обземаше голяма слабост. Никога не пропускам да кажа и това много ме е насърчило (спомняте си за жената с кръвотечението), и Словото казва: Човек да не се хвали с богатството си, нито с мъдростта, или със силата си, но да се хвали само с това, гдето познава и разбира Господа. И Бог каза, че в това благоволи. Да Го познаваме и да Го разбираме. И точно като тази жена, която бе дала всичко… А богатството може ли да помогне на някой, когато той умира от неизлечима болест? Може ли? Ами мъдростта ни и силата ни могат ли да ни помогнат, ако сега си чул от лекарите: “неизлечима болест”?
Разбирам тази жена. Тя един ден чува, че Исус Христос от Назарет минава и си казва: “Ако само Го докосна, ще бъда изцелена!” И ние точно като нея се нуждаем да се докоснем до Исус. Нека да се докоснем до Него и да не Го пуснем, докато не ни благослови! Така ще познаем Истината и Тя ще ни направи свободни. Тогава аз се нуждаех от истината. Бях вярваща, когато започнаха да се проявяват симптомите на заболяването: слабост и двойно виждане и нищо не можех да усещам и така аз припаднах и ме закараха в болницата. Започна кошмарът: изследвания след изследвания, докато чух диагнозата множествена склероза – MS.
По време на боледуването ми, се роди вторият ми син. Той често ми казва: “Мамо, говори повече и повече за това, за да разберат хората, защото сега, като те гледат, те дори не могат и да си представят какво е било”. Но аз повече обичам да разказвам за Словото, което дойде до мен в това време и ми помогна да оздравея. Затова няма да ви разказвам за тези неща с подробности – как лазех до чашата с вода. Всички знаете какво е, когато нямате помощ и надежда от никъде. И слава на Господа, че Той никога не ни забравя.
Така стигнах до първа група инвалидност с придружител. От многото хидрокортизони имунната ми система бе срината. Получих инфекция на кръвта с много висока температура и втрисане. Първото нещо, което ние като християни правим, е да отворим Библията. И аз направих така. Прочетох само един стих, който бе много силен и ми говореше нещо. След това изпаднах в тежко състояние и ме бяха върнали от болницата в безнадеждно състояние. Дните минаваха; понякога си отварях очите и гледам как брат ми е седнал и плаче, или някой друг…

Винаги съм благодарна за един ден в живота ни. Първо, че един ден ние срещнахме Исус. И винаги има в живота ни Един ден. И така, Един ден си отворих очите и казах: “Татко, аз виждам, че умирам, но това ли е краят? Така ли трябваше да свърши животът ми? Синът ми е малък, а Ти, Татко, не можеш ли да направиш нещо за мен? Лекарите не ми помогнаха, но Ти не можеш ли? Ти все още Си тук!” И изведнъж си спомних, че прочетох нещо от Библията, преди да отида в болницата и беше нещо много силно, и бе нещо много добро! Винаги съм го казвала и вярвам, че до мен имаше ангел, който отвори Библията там – на същото място.
Исая 41:13 “Защото Аз Господ Твоят Бог Съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна!” Разбирате ли? Той е винаги с нас. Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо да отидем в болницата и да приемем лекарства и лекарска помощ. Но аз ви говоря за случай, когато отидете и ви кажат: “Вземете си я вкъщи, ние нищо не можем да направим”. Но Той, великият е там и Той е искал да ми каже: “Ти няма да намериш помощ никъде, но не бой се, Аз ще ти помогна!” И разбрах как Бог е протягал ръката Си, защото се казва: “Аз подкрепям десницата ти!” Не ми беше много лесно да разбера колко е голяма ръката Му, колко е силен, може ли и MS да изцели?
Отново Бог ми даде Слово: “Кой е премерил водите в шепата си? Кой е премерил? А колко вода можеш да държиш в шепата си?” Това е много силно и затова го споделям с вас, защото това донесе моето изцеление, та да видя колко е силна и голяма Неговата ръка. Освен това се казва: “Врязал Съм те в дланите на ръцете Си!” Не само си написан, но си врязан и никой никога не може да ти изтрие името, то е на дланите Му.
Друг е въпросът един ден, когато отидем на Небето и когато се отвори Книгата на живота, сигурно ще има имена, които са врязани в дланта на Отец, но други ще липсват там, защото, за да съм записан в Книгата на живота, зависи от моето решение – моят подпис. Трябва да Му кажеш, че приемаш Исус за твой личен Спасител и Господ и да повярваш.
Тогава можах да разбера колко е голяма ръката Му и инфекцията си отиде, просто си отиде… Но имаше борба: молехме се и викахме към Господа, трябваше да устоявам в това. Лекарите бяха изумени! Но дяволът продължаваше да сипе лъжите си: “Е, това може да си отиде, но MS не може”. И ставаше все по-зле и по-зле. Докато накрая и сърцето ми бе също засегнато и аз повярвах, че това наистина е краят.
Вече бях наредила всичко за след смъртта ми и кое как да бъде… Но отново имаше Един ден в живота ми. Получих една книжка, която бе пълна с Божието Слово. Божието Слово, което прави всичко. Нейният автор беше Кенет Хегин и беше преведена от един брат от Пловдив, който ми я прати. Бях казала, че повече никой не искам да ми говори за изцеление. Може да идвате, да общувате с мен, но до тук. Ако Бог искаше, Той щеше да ме изцели.
Те решили, като нищо друго не могат да сторят, да ми изпратят книжката. А заглавието й беше “Властта на вярващия”. Казах си: “Ами, добре, в нея няма да пише за изцеление”. Но като започнах да чета, първото нещо, което разбрах, беше, че молитвата на апостол Павел за Ефесяните е от Святия Дух и има същата сила и за мен. И започнах да викам, както пишеше там: “Дано Бог на моя Господ Исус Христос, славният Отец, ми даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го позная; да просвети очите на сърцето ми, за да позная (вижте какво) каква е надеждата, към която ме призовава; какво е богатството ми между светиите на славното от Него наследство; и каква е силата Му към нас, вярващите; същата сила, която подейства, която въскреси Христос от мъртвите. Тя е дадена за нас, вярващите. Амин”! После в 3 гл. “…да познаем любовта с четирите измерения и да бъда вкоренена в любовта на Исус”. Любовта, която никое знание не може да обгърне. Няма знание на земята, което да може да обясни любовта на Исус Христос на кръста.
Колкото повече се молех, идваха откровения, които Бог ми дава и досега. И това е само за Негова слава, защото всичко е от Него и за Него. Така очите ми се отвориха и започнах да виждам неща в Библията, които никога не съм виждала преди. Йоан 10:10 “Крадецът идва да открадне; да заколи; и да погуби, но Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате изобилно.” А моята реакция можете ли да отгатнете каква беше? Оооо! Как и аз да имам изобилен живот? Ама, аз си умирам, Исусе. Започнах да плача, да мърморя и да се оплаквам. И продължавах, и продължавах: “Ама, Ти, Господи, не виждаш ли мускулите ми? Вече се влача по земята и нямам сила”. Тогава детето ми, уплашено до смърт не можеше да си дойде от училище, защото много пъти пред него получавах сърдечни кризи и то ме е виждало почти мъртва и като се е връщал от училище обикалял в коридора с часове и плачел да чуе шум, понеже толкова се страхувал, че ако отключи, може да намери майка си мъртва.
И това всичкото всеки път го казвах на Исус, за да види какво е положението. Докато един ден спрях. Не сте ли благодарни, че понякога спираме да мърморим и да се оплакваме? В пустинята се стои до тогава, докато спрем да мърморим.
Ако израилтяните бяха спрели по-рано да се оплакват и мърморят, може би щяха да влязат в обещаната земя по-рано. И когато спрях, толкова ясно чух: «прочети отново».
«Крадецът дявол идва с тази цел, да открадне, да заколи и погуби, но Аз дойдох и отидох на кръста за тебе; Аз отидох там и вместо наказанието, което ти трябваше да изтърпиш, ти дадох Моя мир; вместо смъртта, в която ти трябваше да умреш, Аз умрях, за да ти дам вечен живот; тая болест Аз я понесох и тя дойде върху Моето тяло и Аз ти дадох Моето здраве, вместо твоята слабост и немощ, Аз ти дадох Моята сила, защото Аз бях слаб заради теб. На кръста ти дадох кръвта Си и до капка я пролях и ти дадох името Си, оставих ти Словото Си.»
И знаете ли какво стана? В един миг очите на моето сърце се просветиха и отвориха. Можах да видя делото на кръста. Можах да видя това, което е казано.

Тогава сърцето ми беше изпълнено с вяра, не само с надежда. Когато надеждата, която сме имали в нещо умре, се ражда дух на скръб, на мъка. Но вярата растеше и започнах да изговарям Словото. Казвах: «В раните на Исус аз съм изцелена.» (І Петр. 2:24). Продължавах всеки ден. Преди, като говорех по телефона, за да помоля някой да ми помогне с нещо, аз по половин час плачех, правех си самосъжалително парти. Но сега, като ми се налагаше за нещо, казвах: «Сега отиди и ми купи това, но другия път искам да знаеш, че аз ще отида до магазина». Така говорех и в църква, че следващия път ще отида пеш и реакцията беше: «Горката Нели, за толкова години и умът й е засегнат». Сериозна съм. Това казваха. А знаете ли какво се случва, какво става, като говорим Словото на Бога? Усетих Го, видях Го как То минава през небето, отива до ангелите, които повтарят: «Нели е изцелена, Нели е изцелена!» И Исус отива при Отец и казва: «Виж Моите рани, те са за нея, за да бъде тя изцелена». И Той казва: «Така е!» И знаете ли какво се случи? Минаха се няколко месеца, през които не спрях ден и нощ, на който и да е му казвах: «Няма значение какво вие виждате, аз ще ходя».
Понякога много благодарях, че поне до балкона мога да стигам, но разбрах, че Исус иска да даде в пълнота, а не само… О, благодаря Ти, че си движа пръсчето и достатъчно. Но съвсем не е така. Той е готов да даде съвършено здраве. Така чрез ситуации и пристъпи идваха лъжите на дявола: “сега ще лежиш, защото искаш да ходиш и навън сама”… Аз се “смирявах”, но с фалшиво, ненужно за Бог смирение. Но Неговото Слово ме издигна на канарата Христос. Словото не се връща празно, но върши волята на Бога и благоуспява там, където Го изпраща и когато стигне до Него, извършва делото Си.
Беше през май и лежах на леглото. Имах толкова мир и упование. Сърцето ми беше радостно. В това време вратата беше заключена. Усетих лек ветрец, който подухна към мен и някой застана до мен. Винаги, когато го разказвам, отново усещам същото. Исус постави ръка на главата ми. Така започна – като топло олио се разливаше върху мен. Светлина нахлуваше в мен и ми ставаше леко. Парализираните ми клетки се съживяваха и се обновяваха. Всичките системи в организма ми бяха съвършено изцелени. Исус ме докосна с творческата Си сила.
И аз можах да стана; коленичих пред леглото и най-напред си вдигнах ръцете, това, което никога преди не можеше да се случи – винаги съм си мислила, дали аз бях на небето или небето беше слязло при мен. Не знам, но знам, че Неговото присъствие и ангели бяха изпълнили жилището ми. Тръгнах в стаята, хвалейки моя Господ, близо до огледалото и първото нещо, което чух отново, беше: “Я се погледни, защо се радваш? Няма никаква причина”. Аз се погледнах и това беше факт. Освен, че лицето ми светеше, мускулите не бяха се изпълнили за един миг. Но аз имах избор в какво да повярвам. Дали в това, което виждам и да се съглася с дявола, че нищо не се е случило. Да се върна в леглото и да се предам на смъртта или да го отхвърля и да погледна с очите на вярата. Избрах второто и му казах: “Аа, не, не, аз вече няма да ти вярвам на лъжите… Защото преди ти да се опитваш да ме лъжеш, Исус дойде и ме докосна, и Той ще въстанови всичко в мен до край”.
Приятели, ние трябва да устояваме. Понякога е много лесно да получим изцеление, но устояването е по-трудното. Поне аз минах през това.
Същата вечер, когато се прибра съпругът ми, аз го посрещнах облечена, а не по нощница и седнала, а не лежаща в леглото. Очаквах, като си дойде, да види, че съм изцелена и да започнат радостите, обаче не. Той влиза ядосан и намръщен. Попитах го какво има? Той ми отговори: “Абе, как какво има, отидох да ти взема пенсията и казаха, че са ти взели картона и че няма да ти дадат пенсията, а пък тези пари ми трябваха много”. Аз му казах: “Ама, това изобщо не е грешка! Исус знаеше, че точно днес ще бъда изцелена и аз нямам нужда повече от пенсия!!!” И той милият ме погледна и каза: “Всички приказват, че не си наред, ама явно е така”. Седна близо до мен и ми каза: “Слушай, това е сериозно, недей изобщо да говориш така, защото хората ще ти се смеят. Ами ти, ако си изцелена, ще трябва да работиш, трябва да можеш да ходиш”. Тогава извиках възмутена: “Ама пък ти изобщо не можеш да ме уплашиш. Аз съм здрава, ще ходя и ще работя, защото Исус ме изцели. Не разбираш ли?!”
Съпругът ми един месец не можа да повярва, че съм изцелена. Затова ви казвам, че устояването е много по-сериозно и то иска повече сила.
Веднъж, когато отидох на магазина, защото толкова се молех да ходя поне до магазина. Като излизах – насреща ми участъковата ми сестра. Щеше да влиза в магазина, но като ме видя се стъписа изненадана и извика: “Ама…, Нели?!” Изглежда помисли, че вижда дух. Уплаши се до толкова, че не влезе в магазина. А аз извиках: “Аз съм здраваааа и не получавам пенсия…”
Господ е сила на живота ми (Притчи, 4:20-22). Словото да се не отдалечава от очите ти и Моите думи са живот и здраве за цялото ти тяло за тези, които ги намерят. Разбирате ли? За тези, които ги намерят. Това означава, че понякога не ги намираме. Когато говорим, ние имаме свидетел, с който се съгласяваме искаме ли или не искаме. Знаете какво казва Господ във Второзаконие: “Ето, викам днес небето и земята за свидетели против тебе, че поставих благословение и проклятие; смърт и живот, обаче Бог казва изберете живота, за да можете вие и децата ви да живеят”. Исус казва, че от устата на двама и трима свидетели се подтвърждава всяко слово. Винаги на словото има опонент. “В раните на Исус аз съм изцелена”, а от другата страна – няма да стане. Това е MS. Избираш с кого да се съгласиш. Като се съгласиш със Словото, цялото небе ти отговаря: Амин! Ако се поддадеш на сатана, идват демоните и правят всичко възможно да не получиш изцелението. Изборът е твой.
Ние го побеждаваме чрез кръвта на агнето и чрез силата на нашето свидетелство. И ако изберем словото на нашето свидетелство в съгласие с Неговото Слово, тогава винаги и небето е в съгласие с нас. Да бъдем внимателни, когато говорим, отговорът Амин да е на Небето, а не на дявола и неговите демони. Вярвам, че сте благословени, защото това е истината. Аз също съм благословена, защото мога да споделя всичко това с вас.
“Аз ще живея, и ще разказвам делата Господни.”

Автор: Нели Колева, Стара Загора Копирано от списание “Благодат”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>