ЗНАМ, ЧЕ  ИМА СИЛА В МОЛИТВАТА

Тази история е за това, как Исус ме изправи на крака  след тежко боледуване. Той ме привдигна! Никога не съм си мислела, че имам  сериозен здравословен проблем. Започнах да имам болки. Казаха ми, че са породени  от срастване получено в резултат на двете Цезарови сечения, които ми направиха  при раждането на децата ми. Обаче болката постоянно се засилваше. Вече не можех  да я понасям. Трябваше да полегна за час-два. Извадих песнарката си и започнах  да славя Бога, пеейки. Той ме привдигна!

На 13 август 1998 помислих, че ме повали тежък  грип. Пет дни бях на легло. Бях толкова слаба! Съпруга ми се обади на  специалист, защото мислеше, че бях забременяла отново. В деня когато трябваше да  ида на доктор аз се озовах в спешна помощ. Болките бяха  ужасни.

Когато пристигнах в спешна помощ почти цялата  бях посиняла. Виеше ми се свят и два пъти припаднах. Съпругът ми ми каза, че  очите ми били потънали навътре в главата ми. Не знаех какво ми ставаше. Помня, че ме изведоха от в къщи с линейка. Чух, че някой каза, че ако не стигна до  болницата за 10 минути ще умра.

По-голямата от дъщерите ми – Робин, която вече е  на 20, каза: „Моля ви, не позволявайте нищо лошо да се случи на мама.” Специалистите от линейката не можаха да ми вземат кръв. Те казаха: „Тази жена  умира.” Помолих Бог да се погрижи за мен и семейството ми. Това беше вторият път  когато влизах в болница за по-дълго време. Когато бях малка получавах припадъци. Имах епилепсия. Докторът ми каза, че след като имам деца епилепсията може и да  изчезне.

По време на бременността ми с втората ми дъщеря – Мелиса, която вече е на 10, ми направиха електроенфацелограма. Резултатите  излязоха негативни – Исус ме изцели! Припадъците, които съм получила този път са  били породени от дехидрацията (обезводняването) по време на боледуването ми. Тялото ми било много слабо. Най-добрата ми приятелка започнала молитвена верига  същата сутрин когато ме приеха в болницата. Съпругът ми не можеше да остане с  мен в спешното отделение, поради усложненията, които получих – не можеха да ми  вземат кръв. Състоянието ми беше изключително критично. Около мен се въртяха 12 доктора и медицински сестри. Най-накрая след 4 часа сестрите успяха да ми вземат  кръв. Бях толкова щастлива! Казах: „Благодаря Ти, Исусе!”

Включиха ме на система за 5 дни. Моите скъпи  приятели ми се обаждаха по интернет. Четях Библията всеки ден. Бог е толкова  добър към мен. Почувствах силата на молитвата! Към 21 часа ме преместиха в  самостоятелна стая. Знаех, че бях в добри ръце през всичкото това време. Исус е  ВИНАГИ е с мен. Сестрите не вярваха, че се усмихвах. Та нали бях толкова болна? После осъзнаха, че беше поради вярата ми в Бог.  По това време живеехме във  Флорида. Майка ми, която живееше в Пенсилвания дойде да ме види и прекарваше  време с мен всеки ден.

Оценявам факта, че тя беше край мен. Баща ми и  втората му съпруга също ме посетиха от Южна Каролина. Двете ми сестри ми се  обаждаха. Не можаха да дойдат да ме видят, защото не можеха да си вземат почивни  дни от работните си места, а и живееха в северните щати. На Рождеството същата  година, майка ми каза, че е особено щастлива и че най-хубавият подарък, който  беше получила бях аз. Тя се радваше, че съм жива и че съм край нея. Двете  плакахме. Сестрите постоянно трябваше да включват в системата течност. Поемах по 14 пинта (бел.пр. – англ. 0,56 л.) Преди това бях взела лекарство, което да спре повръщането. Сестрите ми казаха, че буквално съм повръщала  вътрешностите си. Правиха ми много тестове през тези 5 дни. Бях много уплашена. Един от докторите ми каза, че можело бъбреците ми да бъдат увредени за винаги и  че съм имала язва. Продължих да се моля и не отклоних погледа си от Исус. Исус  ме преведе през всеки един от тези тестове. Друг казваше, че имах буца в корема. Наистина се уплаших здравата. Помислих си: „Имам рак.” Исус обаче контролираше  всичко. Той беше с мен. Трябваше да ме оперират на следващата сутрин.

Пасторът на нашата църква дойде да ме посети и се  помоли за мен преди операцията. Благодаря му, че дойде. Операцията мина без  усложнения. Оказа се, че било затворена херния, която можело да се разкъса всеки  момент. След операцията сестрите ми казаха, че трябваше да стана и в продължение  на няколко часа да вървя. Молих се Исус да ме докосне и да отнеме болката, която  беше много силна. Когато се изправих, за да повървя, почувствах едно такова  опъване в корема си. Беше нещо невероятно! Исус премахна цялата болка. Бях  изцелена на момента! Един от докторите ми сподели, че търсел във вестника  обявата за моето погребение. Когато състоянието ми се подобри и излязох от  стаята си, той възкликна: „Как така си още сред нас?” Отговорих: „Да, Исус ме  изцели!” Не можех да повярвам колко сериозно е било състоянието ми и колко  опасно болна съм била. Исус знаеше, че с Него аз съм в безопасност. Той никога  не ме изостави. Останах в болницата 12 дни. За мен това бяха най-дългите дни в  живота ми.
Всеки ден благодаря на Исус, че ми даде втори шанс в живота. Никой не знае колко дни са му останали да живее. Медицинските сестри, които се  грижеха за мен не можеха да повярват колко бързо се възстановявах. Казаха ми, че  съм извадила голям късмет. Аз им отговорих: „Исус ми подари победа чрез  това!” Някои хора от моята църква носеха на мен и семейството ми храна в  продължение на 3 и половина седмици. Колко мило от тяхна страна! Ние наистина  много им благодарим и оценяваме това, което направиха за нас! Ние имаме едно  чудесно, любящо и грижовно семейство – нашата църква. Бог благослови мен, съпруга и децата ми изключително много! Слава на Бога

От: Нанси Хартмън

Превод: Роза  Саронова

Източник: http://hristiqni.com/svidetelstva/1071-znam-che-ima-sila-v-molitvata-ot-nansi-hartman#ixzz21f45zG3z