Blog.Isus-Hristos.com

ИСУС ХРИСТОС

Смъртта без Исус е присъда за вечността. Покай се …. СЕГА!

КАКВО СТАВА С ЧОВЕКА, КОЙТО УМИРА В ГРЕХОВЕТЕ СИ?

“Какво става с грешникът, който умира без Исус? Спира ли  да   съществува? Душата му спи ли, или той е някъде в състояние на съзнание?   Има  ли такова място като ад?”

Обяснимо е защо необърнатата  личност не е особено   нетърпелива да приеме перспективата за ада. Но също е  ясно, че ако има   такова място ситуацията не се променя, независимо дали вярваме  в него,   или не.

По всеобщо признание предметът  за ада е един от най-трудните   в Библията. Били Грейъм казва, че обикновено  отделя една вечер за   дискусия на този предмет по време на походите си. Той  обаче добавя, че   след това дни наред пристигат много писма до редакторите на  вестниците   от хора, които спорят “за” и “против” предмета.

Има такива, които учат, че ако  има ад, то той не е вечен.   Въпреки това трябва да се отбележи, че същата дума,  която е използвана   да обозначи вечното блаженство на праведните описва и  вечността на   невярващите.

Има и други, които учат, че  тези, които отричат Христос, ще   имат втори шанс. По повод на това ще кажем, че ако  е истина, то   Писанията са странно мълчаливи по този въпрос. От друга страна, те  не   престават да правят изказвания като: “Днес е денят за спасение…  Днес е приемният час… Днес ако чуете гласа Му!”

Изглежда очевидно, че има нужда  от по-ясно разбиране на това   – какво е ад и защо хората отиват там? Някои  екстремисти учат, че   човек трябва да желае да бъде хвърлен в ада, защото по  този начин ще   прослави Господ. Разбира се, това е огромна грешка, която  представя Бог   като маниак, на когото смъртта на грешниците Му доставя  удоволствие.   Всъщност вярно е противоположното. Исус каза: “Защото  Бог толкова   възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни  един,   който вярва в Него, а да има вечен живот” (Йоан 3:16). Библията   ясно  учи, че Бог опита всички възможности, включително и даването на   Своя Единороден  Син, за да бъдат спасени всички.

Нека да обсъдим някои от  въпросите, които обикновено се   задават за смъртта. Атеизмът поддържа тезата, че  човекът умира като   животно и това е всичко за него. Този възглед се  противопоставя на   човешкия инстинкт и на онези, които са преживели и  наблюдавали умиращи   хора. Самата Библия е много категорична в учението си, че  човешкият дух   е в съзнание след смъртта. Ето какво казва Исус на крадеца на  кръста: “Днес ще бъдеш с мен в рая”.

Христос говори за Авраам, Лазар  и богаташът, така сякаш бяха   в съзнание след смъртта си. Павел също се  съгласява с това като казва: “Вън от тялото, в Господното  присъствие”. Поради липса на   място, не можем да цитираме множеството пасажи  от Писанието, които ни   учат на тази истина. Трябва само да кажем, че  доказателството за това е   толкова силно и църквата като цяло през всички векове  непрекъснато е   учила, че човеците са в съзнание след смъртта.

Истинският въпрос не е дали  мъртвите са в съзнание, но дали   са в състояние на нещастие. Много от хората  вярват, че има небе за   праведните, но не са сигурни какво става с грешниците.

“Може ли Бог да е толкова  немилостив към тях и да не ги   пусне в небето? Те ще бъдат ли щастливи там с  греховете си? Докато са   на земята, къде ходят за общение? Обичат ли да са в  Божия дом? Намират   ли се в молитвените събрания? Радват ли се с останалите,  когато други   се спасяват? Предпочитат ли общението с грешниците и с хората от    света?”

Човешките дела в този свят дават  отговор на въпроса: “Къде ще бъде човекът след смъртта?”

Безбожните желаят да бъдат с  безбожните, а вярващите в Бог с   вярващите. Това е законът на привличане и  отблъскване. Той е валиден   за този и идващия свят.

Смъртта не променя човешкото  естество. Ако човек е обичал   злото преди да умре, то ще го привлича и след  това. Ако той е обичал   общението с изкупените в този свят, ще бъде привлечен  към тях и в   идващия. Ако грешникът, който умре в греховете си, отиде в  присъствието   на светиите и изкупените, ще бъде безкрайно нещастен, защото ще се    чувства съвсем не на място, в атмосфера на поклонение. По-добре е да   бъде с  тези, които са като него – нечестиви и несвяти. Затова Исус като   говореше с  неспасените евреи, които не приемаха думите Му, казваше: “Аз си  отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Там, където отивам Аз, вие не  можете да дойдете?” (Йоан 8:21).

Когато човек умре, духът му  трябва да отиде някъде. “Къде   отива?” Обикновено това, което си прилича, се  привлича. Праведните   измити в кръвта на Исус са привлечени в царството на  праведните.   Грешникът е привлечен към царството на грешните и нечестивите Ако    трябваше праведните да отидат в мястото на неспасените, страданието им   щеше да  е прекомерно. Поради тази причина Бог е установил бездна между   грешните и  праведните.

Пъкълът е мястото, където отиват  неспасените. Законът на   привличането тласка онези, които не са умити в кръвта  на Христос към   мястото на грешните. Така стана и с богаташа, за когото Исус  разказа в   Лука 15:19-31. Докато живееше на земята, той се обличаше в мораво и    висон и доволно се хранеше всеки ден. Не беше престъпник или лош човек в   очите  на хората. Без съмнение те са го считали за преуспял бизнесмен.   Той беше  дотолкова зает със своите богатства и светски притежания, че   нямаше време да се  подготви за бъдещия свят.

Противоположно на него, просякът  на име Лазар, който лежеше   пред портата му, обсипан с рани и в дрипи, нямаше  какво друго да вижда,   освен Бог. При смъртта му, ангелите го занесоха до рая.

Богаташът също умря и беше  погребан, вероятно с почести,   заради положението, което доскоро заемаше. С това  приключваше неговата   житейска история. Единствено Господ можеше да отвори  завесата на   оттатъшния свят и Той направи това, за да ни покаже, че богаташът  отиде   в пъкъла. Там той страдаше не от физически пламък, а от огънят на   злото,  който съществува в местата на тъмнината.

В духовното си състояние  богаташът притежаваше способности,   отговарящи на тези, които имаше във  физическото си тяло. Той можеше да   вижда, понеже видя Авраам отдалеч. Можеше да  чувства, да чува, да   разговаря, да усеща на вкус, имаше и угризения на  съвестта. Напразно   търсеше начин да изпрати Лазар до петте му братя, за да ги  извести да   не дойдат и те на това място, където беше той. Някогашният богаташ  не   изрази никаква надежда да се измъкне, защото имаше голяма бездна между   него  и обиталището на Лазар.

В основата си пъкълът или адът е  място на отделяне от Бог и   на изгнание от всичко, което не е добро. Това е  място на мощ, дори нещо   повече! Описанието, което Писанията дават за ада не  носят никаква   надежда за бъдещо подобряване на условията там, дори не се  загатва   подобно нещо.

Какво става с християнина  след смъртта? Както   отбелязахме, Лазар беше занесен от ангелите в  място на успокоение.   Христос нарича мястото на праведните – рай. Павел разказва,  че е бил в   рая или на третото небе и всички неща, които е видял там, са били    толкова великолепни, че му е било забранено да ги открива, когато се   върне  обратно на земята (2 Коринтяни 12:1-4). Книгата Откровение описва   новия  Йерусалим като бъдещ дом на църквата. Двадесет и първа и   двадесет и втора глава  посочват, че възможностите на човешкия ум да си   представи всичко това, са  недостатъчни.

Има два пътя – път на живот и  път на смърт. Исус говори за тях в Матей 7:13-14: “Влезте   през  тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят,   който води към  погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.   Понеже тясна е портата и  тесен е пътят, който води към живот, и малцина   са ония, които ги намират”.

Не всички, които изповядват  Христос ще влязат в Божието царство, а само онези, които вършат Божията воля.

“Не всеки, който Ми казва:  Господи! Господи!, ще влезе в   небесното царство, а който върши волята на Моя  Отец, който е на   небесата” (Матей 7:21).

One Response to Смъртта без Исус е присъда за вечността. Покай се …. СЕГА!

  1. On May 10, 2013 at 00:56 brado said:

    Знаеш ли бих те помолил да цитираш тези пасажи от Библията относно РАЯ и АДА.Ще ми бъде интересно защото Евангелистите не говорят много по тази тема по скоро я отбягват.Аз също съм Евангелист и за жалост доводите ти не ме убеждават защото има много важни стихове в Библията които противоречат на твоето мнение.РАЯ и АДА съществуват но дали има хора там в този момент не бих могъл да кажа но според Божието слово по вероятно не

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>