От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Здравейте, шампиони!
Деяния 2:42-44
“И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите”
Вече разсъждавахме върху отдадеността и постоянството на ранната църква на апостолското учение и на братството (живота заедно). След това идва и преломяването на хляба. Това значи ли, че те прекарваха цял ден в общение? Не мисля така. Харесва ми начина по който друга версия описва нещата: “на преломяването на хляба (включително Господната вечеря)”. Аз лично мисля, че това се препокрива с културата на Израел по това време и съвпада добре с предходните приоритете за съвместен живот. Помислете, когато Исус създаде първоначалното причастие, или преломяването на хляба по начина по който го познаваме днес, къде беше Той? В синагогата ли? Не, Той беше на трапезата с Неговите приятели, говорейки с тях, хранейки се и разчуплайки хляба с тях, тогава Той взе хлябът и виното и обясни на Неговите приятели подробно това, което стана важен обред (тайнство) в Неговата църква днес.
Казва ли Бог в този стих, че ние трябва да отдадем себе си на този акт или обред (тайнство)? Казва ли, че ние трябва да го правим през целия ден и ежедневно? Или както цитираната версия казва – ние трябва да отделяме време да се храним и общуваме заедно и докато това се случва, ние трябва да посветим време и да вземем хляб и вино, за да си спомним специално това, което Той направи, по начина по който Той ни инструктира да го правим. Това изглежда по нормално и “естествено” за мен от правене на приемането на хляба и виното нещо, което правим на определени срещи, които имаме заедно.
Отново, аз не мисля, че проблемът е повече в “едното или другото” отколкото “заедно”. Аз мисля, че ние трябва да имаме значими Хляб и Вино (обреди) заедно със събранията на организацията, но също и когато изграждаме църковната общност. Когато се събираме заедно не само да се молим, но и да общуваме и се храним, докато правим последните две е добре да отделяме време да благодарим и възпоменаваме Неговото дело за нас, когато Той даде Неговото Тяло (символизирано с хляба) и проля Негова кръв (символизирана от вино или гроздов сок).
Още веднъж, може би книгата на Деяния ни говори за начина на живот на християните повече от просто да описва събития и церемонии, за братски отношения и включва Исус и това, което Той прови за нас всеки ден от нашия живот? Каква прекрасна картина – приятели обичащи Исус прекарват добро време заедно и междувременно по време на тяхното общение отделят време да възпоменат, какво осъществи Исус. Няма нужда да се вика свещеник – всичко от което имате нужда е хляб, сок и няколко приятели, които обичат Исус!
И най-накрая, където и да преломявате хляб, независимо дали в църквата или у ваш приятел, винаги вярвайте в Исус за спасение, изцеление и възстановяване, винаги упражнявайте вяра в това, което правите. Защо? Той е жив, така че Господната Вечеря не е тъжен помен за някой който вече не съществува, но вместо това прокламация, че Той живее и е силен да спасява.
Бъдете благословени,
Анди
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.