Blog.Isus-Hristos.com

От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”… www.isus-hristos.com/wp

2 Царе 12:20

“Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.”

Поклонението е нещо, което избираме да правим през всеки сезон/етап от живота. Повечето от нас, в момента когато сме били спасени,  сме се научили да хвалим Бог, когато всичко е вървяло добре, но много често сме спирали, когато нещата са се пообърквали. Когато обаче сме порастнали в Бога, ние сме се научили да бъдем постоянни хвалители/ поклонници.

Ние четохме по-рано през тази седмица за цар Давид, който хвалеше Бога във време на големи тържества, когато пренесоха Божия ковчег обратно в града. Това беше наистина велико време “за хваление”. Днешния стих ни дава представа за поклонничеството на Давид не само от върха на планината, но и от долината.

Вие трябва да разберете напълно, какво току що се бе случило, за да осъзнаете силата на Давидовото поклонничество в тази ситуация. Тук се говори за времето след смъртта на детето му, родено от аферата му с Витсавее. Той прекара дълго време в пост и молби към Бог, за спасението на това дете създадено в грах, но то умря. Неговите слуги се страхуваха да му кажат за смъртта на детето, защото очакваха лоша реакция от негова страна, но те бяха изненадани от неговия отговор, когато това се случи. Той не се ядоса, а вместо това стана, премени се и отиде в Божия дом да Му се поклони.

Той наистина беше …. постоянен поклонник. Дори и когато нещата не се случваха според неговите желания, той пак хвалеше и се покланяше и точно това всъщност е голямото предизвикателство, нали? Какво правите вие, когато нещата не се развиват според това, което искате вие?

Той се покланяше и хвалеше, защото неговото упование беше в Бога. Той вярваше напълно на Бог, дори отвъд неговия ум и рационално мислене. Когато се доверявате на Бог, хвалението извира от вас винаги - когато нещата имат смисъл и когато липсва такъв. Когато моята майка почина, аз не можех да разбера защо това се случва – със сигурност това не беше резултата, който исках. Това което направих тогава бе да последвам Давидовия пример и когато напуснах болницата, аз отидох при Бог, за да му се поклоня. Защо? Защото аз Му вярвам и както Давид и аз знам, че точно в хвалението моето сърце и живот са и ще бъдат силни.

Всеки един от нас минава през трудни периоди в живота си. Поставете си цел да не бъдете последовател/ хвалител само в добрите моменти. Вземете твърдо решение в сърцата си да Го хвалите и от върха на планината, но и от пустинята. Хвалението показва вашето упование в Него.
Хвалението не трябва да е събитие на което присъстваме, а нашия начин на живот!

Желая ви страхотен ден!

Анди Елмс

Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.

All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.