Божията любов е видима тогава, когато позволим на Святия Дух да действа на заобикалящата ни среда. Когато се задейства Святия Дух в християните – наистина се променя заобикалящата среда, около тези християни. Пример за позитивна промяна е притчата за добрия самарянин в Лука 10 глава.
“И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? А той отговори: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.”Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.”
Забележете,че законника изпитвайки Исус го пита: “какво да направя, за да наследя вечен живот” Най-важното нещо за човека е да бъде вечно в присъствието на Бога. Всичко останало е ограничено в пространството и времето. Наскоро прочетох в един християнски форум, че всичко е подвластно на материята с изключение на Божията любов, защото Божията любов няма граници. Материята може да бъде поставяна и подчинявана в определени граници и рамки, но любовта не се подчинява на законите на материята. Наскоро на един мой познат почина баба му. Аз разбрах, че той много я е обичал. И въпреки, че баба му я нямаше, той продължаваше да я обича. Баба му вече не беше сред живите, не беше така да се каже жива материя, но спомена и обичта му към нея бяха останали. Защото никой не може да постави Божията любов в рамки от 70, 80 години. По-подробно за всичко това е писал Павел в края 8 глава на Римляни. Там е написано, че никой не може да ти отнеме обичта на хората и никой не може да ти вземе любовта към хората. Когато истински обичаш някого няма кой да те спре да го обичаш. А ние абсулютно искински трябва да обичаме Бог и ближните си като себе си. Не по-малко от себе си, но разбира се не е повече от себе си. Трябва да ги обичаме като себе си. Библията ни казва “да се обичаме като сродници”. На друго място констатира: “Как може да обичаш Бога, когото не си видял, а да не обичаш ближния си, когото си видял”. Законникът в притчата, която прочетохме искаше да се оправдае и зададе въпроса: “Кой е моят ближен ?” Исус показа трима човека от три различни съсловия: свещеник, левит и самарянин.
Забележете, че страдалеца е ограбен от разбойници. Ние знаем, че най-големия разбойник е сатана. Духът на злото вилнее по цялата земя и като рикаеш лъв обикаля за да погълне някой, завличайки го в ада. Ако погледнем тази притча от духовно измерение ние можем да направим този преобраз, че сатана разбойникът е ограбил този човек. Ограбването не е само бой. Това може да е духовно ограбване. Може да е коварна зависимост. Може да е разваляне на семейство или смъртоносна болест. Може да е една обикновенна нужда от хляб, подслон или топлина.И така: човека е ограбен и на сцената се появява свещенника. Този, който би трябвало да познава Божия закон и съответно Божията любов. Свещенника, който знае делата на злото и делата на доброто. Който идеално би трябвало да познава окаяният страдалец. За евреите по времето на Исус свещенникът е бил поставен на най-високото стъпало. Само той е можел да влиза във вътрешната стая на светилището. Когато той срещна ограбения от разбойниците човек, дали нещо се променя в заобикалящата го среда ? Не. Защото свещеника не допуска Святия Дух да действа. Едно основно правило в Библията гласи: “Каквото искаш на теб да правят – това и ти прави на другите” Ако свещеника беше попаднал в ситуацията на пребития, полумъртъв човечец, то би се молил някой да се смили над него и да се погрижи за нуждите му. По същия начин и свещеника трябваше да се погрижи за пострадалия, но той не го направи.
После в притчата Исус показва един левит. Левитите са били специално племе в Израел. Те са били главните помощници на свещениците. И ако свещеникът можем да оприличим в минало време пак на свещеник, то левитите в днешно време можем да наречем условно християни. Някои, които са видяли огромната Божия благодат. Някои на които някой някога е помогнал. Усетили са върху гърба си Божията милост и Божията любов. Вземали са я като наметало и въпреки това, когато виждат една такава потресаваща гледка вследствие на злото – също се отдръпват. Изведнъж се появява добрият самарянин. Самаряните са най-омразното племе на евреите. Спомняте си какво каза самарянката на Исус в Йоан 4 глава: “Защо, ти който си евреин – говориш с мен, която съм самарянка?” Евреите дори не са разговаряли със самаряните, камо ли да им помагат. Самаряните също са считали евреите за врагове. Първата крачка за да позволиш на Святия Дух да действа и да променя материята около теб е да се смиляваш. Вижте какво казва 33 стих: “Но един самарянин като минаваше от там, видя го и се смили за него” Смили се. Тоест показа му милост. Най-важната и единствена основа за да разбираш и действуваш според Божията любов е да имаш милостиво сърце. Милостивото сърце е записано като плод на Святия Дух в Галатяните. Без да имаш такова милостиво сърце ти не можеш да показваш Божията любов, а някаква друга лицемерна и позорна имитация, която рано или късно се разбира, че е фалшива. Когато самарянина се смилява обстановката се променя. Сякаш природата около пострадалия, обстоятелствата, времето и материята се разширяват и той започва да диша. Някой му беше дал спасителна доза кислород и белите му дробове с радост поемаха от Божията любов. Самарянинът най-напред превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. Превързването на раните – означава да отстраниш болката, без значение дали тя е физическа, психическа, материална или духовна. Отстраняването болката на страдалеца в миналото или в настоящето е първото нещо, което е необходимо да се направи. Добрият самарянин не укоряваше и не говореше врели – некипели от сорта: “Какво правиш на този път, бе хаймана с хайманата ти ? Ти не знаеш ли, че от тук минават разбойници?” Напротив. Добрият самарянин знаеше, че попадналия под жилото на разбойниците и злото е тръгнал по лош път, за да налети на тези разбойници, но не укоряваше, а превързваше раните му. Отстраняваше болката и страданието му. Заливаше раните му с вино и масло. Някой спомня ли си девиците от Матей 25 глава ? Пет от тях имаха масло в светилниците си и влезнаха във вечния живот, а останалите петима от християните нямаха масло и светилниците им изгаснаха. Тогава вратата се затвори и те не можаха да влезнат в сватбата на агнето. Маслото е преобраз на Святия Дух. Виното също. Виното е преобраз и на кръвта на Исус Христос. Спомнете си какво казва нашия Господ на пасхата преди да го разпънат на кръста: “Това е моята кръв, която се пролива за вас”
И така. След като самарянинът превързва раните на пострадалия, той ги запълва с вино и масло. Тоест след като покажем милост и разберем каква е болката, трябва и да кажем за саможертвата на Исус и утешението на Святия Дух. Кое е най-ценното което имаме? Това е Святия Божи Дух на нашия Господ Исус Христос в нашите сърца. Това е най-ценното нещо, което можем да дадем на хората около нас. Това е най-голямото добро, което можем да направим на когото и да било. Останалото както казва цар Соломон “е суета и губене на време”.
“После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.” В днешно време най-разпространеното превозно средство е кола, но в 1 век превозът на магаре или друго добиче е бил лукс. Обикновенно хората са се предвижвали пеша. Този самарянин е бил на добиче. Това е все едно в днешно време да усложиш с колата си на твоя ближен, а ти самия да потърсиш друг транспорт. И не само това. Добрият самарянин се погрижи за пострадалия. Настани го в гостилница. Подаде му топла храна, подслон и топлина. И както Исус плати за нас цената на кръста, така и той плати на гостилничаря за своя ближен. Дали някога щеше да го види пак този ближен ? Едва ли. Дали щеше да си търси парите или доброто от него ? Със сигурност – НЕ !!! Показателно е обаче, че обстоятелствата и общата картина, около този човек са се променили завинаги. Какво означава да се промени общата картина или пейзажът около ближния ни. Това за мен означава най-напред да се увеличи неговият жизнен стандарт. Преди жена ми да започне работа, аз ходех пеша или с колело на собствената си работа. Всеки ден изминавах около 30-40 километра на автостоп или с колелото. Носих си на обяд няколко филийки намазани с маргарин. От както жена ми работи почнах да ползувам градски или извънградски транспорт, обядвам в барчето или ако си нося нещо от вкъщи, то не е само хляб и маргарин, но да кажем и нещо отстрани. Всичко това е вследствие на леко увеличения ми жизнен стандарт.Личният ми стандарт на живот се е увеличил макар и малко. Най-голямото добро не е постоянно да храниш един човек, постоянно да му даваш парите си, да му осигуряваш транспорт и да го настаняваш в хотел или у дома си (края на Матей 25 глава) Може да правиш това цял живот само с един човек и този човек да си остане непроменен. Защото, ако успее да се промени ще започнеш да правиш същото с друг човек. Много по-голяма любов е да му покажиш истината. Много по-голяма любов ще бъде, ако му покажеш и го научиш сам да се грижи за себе си, като вече той помага на хората около своето обкръщение. Ако този пострадал човек е осъзнал Божията сила и Божия план за живота си и следва всичко това със смирение, мога смело да кажа, че този човек се е превърнал в Християнин с главно “Х”, покаян и новороден, без значение в коя църква или в кой храм се покланя на Бога. Важното е да се покланя с Дух и истина.
Забележете, че при добрия самарянин може би идеята е да се достигне само до едно осъзнаване. Самият пострадал човек да разбере, че трябва да се бори и не само да се бори, но и да преборва злото около себе си.Помоща на църквата се състои в това, човека да се осъзнае и да започне да преборва обстоятелствата. Има значение дали ходиш на църква само за да те галят по косичката, без да ти казват другата страна на монетата или ходиш на църква за да се обучаваш и развиваш. Днес църквата има огромна отговорност в духовно отношение. Но църквата трябва да има отговорност да обучава хората (тялото Христово) да се развиват. Да разбират дълбоките истини от Божието Слово и да увеличават жизнения си стандарт.
Разбойникът е атакувал човека (сатана) и той е бил полумъртъв. В притчата на самарянина е показът планът на сатана и злото и този план е бил смърт. Но планът на Бог е бил живот и то вечен живот. Какъв живот ще живеят ближните около нас, зависи и от това на кого служим. На Бога или на мамона. Да не забравяме, че средно положение – няма ! Когато служим на Бога и позволим на Святия Дух да се задейства светът се променя от зло в добро. Тъмнината отстъпва и Божията светлина свети сред човеците. Когато покажиш милост и Святия Дух се задейства се променя цяло едно селище в Чирпанско или където и да било !!! Когато Святия Дух се задейства сиромасите в Пловдив получават помощ, топлина и храна. Когато Святия Дух се задейства земята се преобразява. Нека да позволим на Святия Дух да действа чрез нас. Нека да бъдем широко скроени и хора с големи сърца, позволяващи на Бог да разширява човешките ни граници, защото Божията любов е безгранична.