Каква е разликата между това да живееш живота си с Исус Христос и това да го живееш без него?
Отстрани погледнато в хода на ежедневието сякаш няма някаква разлика – учиш, работиш, срещаш се с приятели, грижиш се за семейството си. Това че вярваш в Исус Христос или че не вярваш – не променя сякаш кой знай колко нещата.
Външно погледнато може да е така, но погледнато отвътре – в душата на човека има огромна разлика. В душата на християнина има сигурност, свобода, спокойствие, надежда, радост.
Разликата може да я установи само човек, който напуска един живот на грях и започва да води живот на вяра, живот на връзка с Исус Христос.
Тази разлика особено силно проличава тогава, когато човек преживява кризи в живота си, когато е на дъното, когато се е провалил и не му остава нищо друго освен да се обърне към Христос.
Историята, която ще разгледаме днес от евангелието на Йоан 8 глава показва по един категоричен начин разликата между живота в грях и живота посветен на Исус Христос.
По-древните ръкописи не съдържат тази история, в някои от ръкописите е на друго място. Някои библейски изследователи смятат, че тя е част от писмения материал за Исус, който е съществувал в ранните векове. Но се приема, че историята е автентична и един уникален случай от служенето на Исус Христос.
Йоан 8:1-3
В края на предишната глава възниква спор относно Исус Христос. Той се появява на празника Шатроразпъване и призовава поклонниците да отидат при Него: 7:37, 38. Това вбесява свещениците и фарисеите и те заповядват на служителите на храма да го хванат. Служителите отиват и вместо да го доведат се връщат запленени от Неговите проповеди. Свещениците и фарисеите са още по-вбесени и започват да обиждат в невежество всички почитатели на Исус. Никодим, един от тях се опитва да Го защити, но те се нахвърлят и върху него.
Така 7 глава завършва с едно голямо напрежение и омраза от страна на фарисеите срещу Исус. Те търсят начин как да Го злепоставят и обвинят.
Исус прекарва нощта на Елеонския хълм на спокойствие. На сутринта Той отново е в храма, за да поучава и отново тълпи от хора са се стекли около Него, за да Го слушат.
Изведнъж проповедта на Исус е прекъсната от викове. Обръчът от хора, които слушат поученията на Учителя е разкъсан и към Него се приближават книжници и фарисеи, които влачат уплашена жена. Те я блъскат на земята пред Него и казват:
ст. 4, 5
Ужасно неприятна ситуация – жената е хваната в самото дело на прелюбодейство. Някой я е следил, някой е знаел за нейните планове или може би някой й е устроил капан, познавайки нейните слабости.
Но възникват въпроси – къде е мъжът на тази жена? Той е този, който трябва да повдигне обвинение срещу нея. А къде е другият участник в прелюбодейството? В закона пише, че и двамата участници са виновни и заслужават еднакво наказание. Ясно е, че има нещо гнило в тази история.
И защо натрапват на Исус ролята на съдия. От къде накъде Той трябва да реши съдбата на тази грешница.
Ст. 6а
Капан. В какво се състои капана?
Ако Исус каже, че трябва да бъде убита жената, тогава ще влезе в противоречие с римските закони. Смъртно наказание е можело да се позволи от римските власти.
Ако Исус се опита да спаси жертвата, тогава ще го обвинят, че отхвърля закона на Мойсей.
Исус прави нещо странно:
Ст. 6б
Исус отказва да играе тяхната игра.
Те обаче са много настоятелни. Той си пише, а те Му висят на главата и поставят един и същ въпрос.
Е, като толкова искат отговор, го получават:
Ст. 7, 8
Това е странен отговор, защото в закона не пише, че който е без грях той трябва да хвърли камък. Няма изискване за безгрешност. Свидетелите трябва да хвърлят първи камъните върху престъпника. Но може би Исус тук намеква, че те също имат някаква вина в тази история. Че по някакъв начин са съучастници. Или пък, че те също имат тежки грехове, за които могат да бъдат осъдени на същото.
А какво пише на земята? Текстът не ни казва. Някои от ръкописите включват добавки, в които се казва, че Исус пишел греховете на обвинителите на земята. Думи, които напомнят техните престъпления. Някои от ранните християнски автори също по този начин разглеждат текста. Това е в хармония с контекста – Исус призовава хората без грях да хвърлят камъни и пише по земята. Когато се приближават да видят какво пише и виждат – кражба – през миналия септември, прелюбодейство – преди месец, измама – миналата седмица, лъжесвидетелство – завчера … Ужас, те започват да се разпознават и:
Ст. 9
Исус и жената остават сами. И тук се случва нещо невероятно. До този момент жената е била примамка. Животът й е бил загубен. Тук Исус й дава шанс за нов живот:
Ст. 10, 11
Нека да видим как тази история представя разликата между живота в грях и живота с Исус Христос.
І. Живот в грях
Тази жена е живяла в прелюбодейство. Може да има много причини една жена да търси извънбрачна връзка. Може да е била унижавана, малтретирана от мъжа си. Може той да й е изневерявал и тя да е решила да му отмъсти. Може да не е била обичана и да е потърсила обич в прегръдките на чужди мъже. Може и да не е харесвала мъжа си, да не го е намирала за достатъчно мъжествен, самоуверен и да търси истинския мъж. Може и просто да е невярна жена, която обича греха. Може и да е измамена.
Нашата история не ни занимава с причините, поради които тази жена е живеела в грях. Нещо повече. Тази случка ни показва, че проблемът с греха не е проблем само на онези хора, които скандално са замесени в престъпления и неморалност. Проблемът с греха е проблем на всеки човек. И може би имаме особен проблем с греха тогава, когато се възмущаваме от чуждите грехове и ги осъждаме. Вижте какво казва Исус:
Ст. 7
Нека да видим какви са резултатите от живота в грях.
1. Унижение и срам
Да бъдеш хванат в самото действие на изневяра – това е голям ужас и позор. Тази жена е била хваната на местопрестъплението и там е имало няколко свидетели. После е била извадена от дома и с викове и крясъци е била е обявена за прелюбодейка пред очите на съседите. После през улиците на целия град тя е била доведена в храма. Блъскана, оплювана, ругана, подигравана пред очите на всички.
Грехът обещава наслада, удоволствие, радост, любов, нежност, но води до унижение и срам.
Един мой приятел много обичал да чете още от малък. Обичал книгите и си намерил начин да се снабдява безплатно. Правил го от училищната библиотека. Влизал, харесвал си книга, пъхал я под дрехата и излизал. Всичко било ок, докато един ден библиотекарката на училището влязла в неговия клас и му казала да се изправи. Тогава пред всички обявила, че е крадец. Той се изчервил, разплакал се и избягал навън. После върнал книгите.
Ужасно е да те хванат в престъпление и да бъдеш публично опозорен.
Пълно е с такива истории, които могат да бъдат взети от новините.
Скоро станаха скандалите с подслушването на служители на МВР. Голям срам – човек, който трябва да се бори с престъпността й помага и в замяна на това получава подаръци и пари. Той не е очаквал, че това някога ще бъде разкрито, но в един момент става явно и снимката му е по всички вестници, а също и думите, които го уличават.
В САЩ – конгресмен ползвал държавни пари и си поръчвал елитни проститутки – в цял вестниците и сайтовете в интернет пишат и показват снимки. Какво става със семейството му? Унижение и срам.
Отново в САЩ – пастор на една от най-големите мега-църкви обвинен в хомосексуално блудство. Първо отрича, после признава. Църквата е в шок. Семейството му също. Влиза в новините в цял свят.
Корупция, секс скандали, измами – новините са украсени с подобни унизителни истории на хора, които са били хванати в самото действие на престъпление или неморалност и са били унижени пред цял свят. Самите те са унижили себе си, защото грехът води до там.
Нека да не се лъжем. Грехът не може да донесе нищо хубаво. Той примамва, обещава, но след това ни остава излъгани и омърсени.
Дори да не бъдем публично и скандално унизени, когато живеем с тайни грехове, ние сме унизени пред самите себе си.
Ст. 7б, 8
Исус е можел да огласи греховете на тези личности. Но Той не го е направил. Все пак Той им е дал да разберат, че греховете им не остават скрити. Че това, че са скрити от очите на хората не означава, че не съществуват и че някога няма да бъдат разкрити.
Когато Исус им казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея”, Той ги изправя пред техните собствени грехове. Така те гузни, унизени напускат спора, забравяйки за жената.
Животът в грях води до унижение и срам. Дори никой да не разбере за нашите грехове – ние самите знаем и губим собственото си достойнство, когато живеем като измамници, крадци, подлеци, прелюбодейци.
2. Осъждане и смърт
Не само унижение и срам, но и осъждане и смърт е резултатът от живота в грях.
Ст. 5
Това е нещо, което казва цялата Библия – грехът води до смърт. Присъдата, заплатата за греха е смърт (Рим. 6:23). Именно чрез грехът смъртта влиза в света (Рим. 5:12).
Вместо възможностите, които обещава грехът води до смърт. Това е реалността, пред която трябва да се изправим рано или късно.
Обвинителите на жената отиват при Исус, за да чуят от Него смъртна присъда над нея. Но всъщност сами произнасят своята смъртна присъда. Защото също са грешници.
Днес живеем в общество, в което смъртните присъди са премахнати. Но има една смъртна присъда, която тегне над всеки от нас – всички сме обречени на смърт, заради греха.
И тази смърт на фона на вечния живот е наистина ужасна. Книгата Откровение описва как онези, които са избрали греха са осъдени на смърт при вида на Новия Ерусалим и вечния живот, който ще получат онези, които са избрали Бог.
3. Жертва
Това е и другият резултат от греха. Грехът прави от нас жертви.
Вижте тази жена. До ст. 10 тя е като някакъв предмет. С нея се държат отвратително. Тя е използвана като примамка. Тя изобщо не е важна. Никой не се интересува от нейната личност, от нейните чувства, от нейните преживявания, страхове, достойнство, бъдеще.
Тя е като червейче – то се слага, за да се хване рибата. Така и тя е използвана, за да бъде Исус Христос уловен в примка. Един човешки живот е жертван.
Грехът ни прави жертви. Библията описва една гигантска битка между доброто и злото във Вселената. И ние сме част от тази битка. Сатана използва нас хората, за да постигне своите цели, за да докаже, че Бог не е прав, че хората обичат греха. Когато изберем живота в грях, ние сме неговия аргумент. Но ние сме просто пушечно месо, нищо повече. Сатана не се интересува от нашето достойнство, чувства, мечти. За него нашият живот няма никаква стойност (Йоан 8:44).
Ето това е животът в грях: превръща човека в жертва, води до унижение и смърт.
Жената стои пред Исус и очаква да се изсипят камъни върху нея. Тя не отрича вината си. За нея няма по-ниско падение от това. От този момент не я чака нищо добро. Тя няма да бъде приета от никой. Ще бъде подритвана и подигравана до края на живота си.
Но точно моментът на нейното най-голямо унижение се превръща в момент на най-голямата й радост. В момента, в който се сблъсква със смъртта, всъщност тя открива вечния живот. Нейните обвинители я водят при Исус Христос, за да бъде осъдена, но точно при Него тя намира сигурност, прошка и мир.
Вместо да я отхвърли, Исус й дава шанс за нов живот.
ІІ. Живот с Исус Христос
В моменти на такава криза, на такова падение, човек може да види ясно каква е разликата между един живот отдадена на греха и живот на вяра и в Исус Христос.
Какво намира тази жена при Христос? Какво ни носи живота с Христос?
Ст. 10, 11
1. Достойнство
В тези стихове камерата се насочва към жената. До този момент тя е никой. Тя не говори. Тя е използвана от другите. Нейното достойнство е потъпкано. Сега изведнъж тя придобива индивидуалност. Исус се обръща към нея и разговаря с нея. Неговото отношение е различно. Той я възприема като личност. Той й връща достойнството.
Когато отидем при Исус Христос, Той ни връща достойнството, което сме загубили при греха. Той ни казва: Ти си ценен. Ти си човек. Ти си Божие дете. Ти не си просто една пешка, фигура от голямата игра на шах между Бог и Сатана. Ти си личност, за която съм умрял и аз те ценя.
Това е което прави Исус – той приема най-пропадналите хора и се отнася с тях човешки.
2. Сигурност
Представете си колко инфарктна ситуация. Жената е заплашена със смърт. Тя заслужава смъртта си. Няма кой да я защити, защото никой разумен човек не може да защити един престъпник. За нея няма сигурност. Ако не бъде убита с камъни, тя ще бъде потъпкана и унищожена като личност.
Сега в един момент вече няма никой, който да я напада. Само тя и Исус са. Няма врагове, няма заплахи.
При живота в грях няма сигурност, но при Исус Христос грешникът е на сигурно място. Нищо не го заплашва. Нищо не е толкова силно, че да може да разруши тази сигурност.
Римляни 8:31
3. Оправдание – ст. 10б
Когато живеем в грях сме осъдени. Божият закон ни осъжда и това е напълно справедливо.
Когато отидем при Исус Христос се случва нещо невероятно. Той не ни осъжда, а ни прощава греховете.
Ст. 15
Тази идея виждаме и на други места в евангелието на Йоан:
Йоан 3:17
Йоан 12:47
Исус приема грешника. При Него ние можем да получим прошка за греховете си. Едно от най-радостните послания в Библията е посланието за оправданието от греха.
Римляни 8:1, 33, 34
В лицето на Исус имаме Такъв, Който ни оправдава. Вече не сме грешници, осъдени на смърт. Вече сме оправдани хора, които могат да се надяват на вечен живот.
4. Свобода – ст. 11б
Как ви се струва този призив от страна на Исус Христос?
Как може един човек, който толкова се оплел в греха сега изведнъж да спре да греши? Грехът е робство, зависимост. Лесно е да решиш да спреш да го вършиш, трудно е да го изпълниш.
Освен това нашата природа е такава, че грехът е по-близо до нас и ние лесно посягаме към него.
Малко по-надолу в тази глава Исус казва:
Ст. 34
Но също така и ст. 36.
Ако аз ви кажа „иди си и не съгрешавай” или пък вие го кажете на мен това ще бъде едно добро пожелание. Но когато Синът го каже. Когато Синът освободи, тогава идва истинската свобода от греха и тогава можем да я живеем истински.
Познавате ли тази свобода. Това не е като човешките опити да се освободим от греховните навици. Опитваме и после се оказва, че сме бягали без да се отдалечим от греха. Бягаме към свободата, а тя все се оказва мираж.
Синът ни прави свободни. Потърсете тази свобода. Изживейте тази свобода. Наслаждавайте се на тази свобода.
Римляни 8:2, 15
Няма робство, няма закон на греха и смъртта. Ние сме свободни в Исус Христос.
Заключение:
Животът в грях е живот без перспектива, без бъдеще. Животът в грях отнема нашето достойнство. Животът в грях ни изправя пред закона и присъдата е смърт.
Исус Христос е Този, Който връща нашето достойнство, дава ни сигурност, оправдание и свободата да живеем като нови личности.
Исус Христос ни дава шанс да живеем нов живот. Да открием отново радостта, която сме загубили. Да премахнем мръсотията от душите си и да живеем свободни от греха.
Исус ни е подарил тази свобода.
Нек всеки, който все още има робското бреме на греха, да застане пред Исус и да признае греховете си. Да застане пред Него и да потърси оправдание и сигурност, да потърси тази свобода, която само Той може да даде.
Иван Мирчев