Единственото нещо, което ми е останало в този свят на разруха, злоба, противопоставяне е вярата. Вярата в моя Господ Исус Христос. Вярата, че един ден Той ще дойде да мe вземе заедно с всички мои братя и сестри в облаците, за да отпразнуваме сращата си в Неговата слава. И тази вяра е достатъчна, достатъчна когато злото застане срещу мен, за да иска живота ми, достатъчна когато предизвикателствата в ежедневието ми ме карат да губя човешкия си образ, достатъчна за да продължа да се движа по тази планета и да дишам нейният въздух – вярата че има нещо добро, че има Христос и че имам Спасител.
Ако ти се чувстваш сам, ако застанал между четирите стени на своята самота не можеш да спреш сълзите си и се чувстваш празен и нищо не ти е останало, макар че може би да имаш всичко или всичко да си загубил и тази загуба изяжда сърцето ти, ако ти се чувстваш празен обърни се към тази вяра. Обърни се към Христос. В една кратка молитва кажи онова, което сърцето ти желае и Той ще изпълни ежедневието ти със съдържание, живота ти със смисъл и победите ти ще добият истинско значение.
Той те чака протегнал своите прободени ръце, заради теб и любовта си към теб. Той те чака, за да бъдеш разбран. Той те чака, за да бъдеш прет. Той те чака, за да изпълни празнотата в душата ти със съдържанито на Създателя.
Любовта е най възвишеното нещо във вселената, стига да бъде разбрана и намерена на точното място. Не я търси всред човешките взаимоотношения, нито я търси в разбиранията на човешкото естество. Намери я при Голгодския кръст, където Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него но да има вечен живот.
Пастор Божидар Симеонов
