От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Евреи 10:24-25
“И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава”
(прочетете също Деяния 2:41-47)
“Не преставайте да се събирате заедно, както някои имат обичай да правят”. Може да изглежда странно, че много бързо в ранната църква хората започнали да гледат на службите (събиранията) като маловажно нещо и толкова бързо спрели да приоритизират събиранията си. Първоначално това ставало ежедневно, както виждаме в Деяния, но много скоро те започнали да забравят дори и седмичните събирания в Неделя.
Ние имаме нужда от общение с други вярващи, особено с “тези които са получили еднаква с нас скъпоценна вяра” (2 Петрово 1:1). Дори и най-силния отделен пламък има нужда от близостта на огъня, за да поддържа горенето или в противен случай ще започне да тлее и скоро ще изгасне. Тлеещите главни могат да бъдат запалени отново, ако те са в близост до тези които горят. По същия начин общението запалва огъня на вашия духовен живот и го поддържа пламтящ.
Божията църква е стадо и Бог е нейния пастир. Няма нужда да казваме, че най-добрия начин да не се изгуби пастира от поглед е да се стои винаги близо до стадото. Овцата когато е сама е плячка за всеки хищник и е извън защитата на кошарата. Исус е младоженеца, а църквата (вярващите) е наречена невяста. Ако някой е изгубил младоженеца, всичко каквото трябва да направи е да потърси невястата, и младоженецът най-вероятно ще е наблизо.
Ние никога не можем да надрастнем нашата нужда от църковно общение и братство с вярващите, част от които сме и ние. Без значение колко зрели християни някои си мислят че са, те не могат да са израстнали повече от нуждата си да бъдат с Божието семейство.В Деяния 4 четем, че когато Петър и Йоан са били бити и затворени, защото са изцелили сакатия човек и след това освободени, те веднага “дойдоха при своите си” Деяния 4:23. Ние имаме нужда от нашите братя, от групата на вярващите към която и ние принадлежим.
Църквата прилича на трапезна маса на Божието семейство. Това е мястото където децата са окуражавани и хранени духовно със Словото Божие и подготвяни за целите, които Бог има за тях. Постоянни отсъствия от храненията са сигурен начин да се забъркате в неприятности с Бащата. Нежелание и избягване на срещите със семейството е знак за някакъв сериозен проблем. Така че направете ваш основен приоритет да бъдете в църквата всяка неделя и го имайте като неотменима, задължителна част от вашия календар. Няма по-добър начин да растете в Господа и да останете духовно здрави и силни.
Майк Петцер – Пастор на “Семейна църква Жива Надежда”, Тюсон, Аризона
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.