От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Здравейте, шампиони!
Ефесяни 4:15-17
“Но действащи истинно в любов, да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез участието на всяко съединение, според съразмерното действие на всяка една част, нараства и се изгражда в любов”
Когато гледаме на предстоящите задачи, великото поръчение да променяме нациите, дадено ни от Исус (започвайки от нашия личен живот) наистина изглежда като слонска задача. Тогава обаче си спомняме, че Бог не даде това предизвикателство на един човек, но на цялото Си тяло – Църквата. Неговото тяло, с всичките му индивидуални членове, има всичко необходимо за извършване на тази работа и то за извършването й добре. Проблемът е, че някои от членовете на тялото не функционират или не са готови да бъдат използвани, а тогава натоварването винаги пада на останалите части. Възможно е това да причини, също както в човешкото тяло, нежелани претоварвания и контузии на частите, които са винаги в готовност. Точно това трябва никога да не се случва с църквата Христова.
Църквата е Божието тяло и като част от това прославено тяло всеки от нас има отговорността да бъде активен с даровете, талантите и времето което имаме. Когато съумеем да дадем всичко което сме и имаме, тогава ние мобилизираме локалната църква да бъде всичко, за което тя е била проектирана от Бог да бъде.
Тогава защо в толкова много служения в нашите църкви не достигат работници? Защо е нужно да бъдем толкова настойчиви в неделите молейки “Молим ви ела те и помогнете на детската църква или някое друго Божие дело”. Не мисля, че това се случва, защото хората наистина не искат. Обикновено това става, защото те мислят, че някой друг ще го направи. Проблемът идва, когато всички хора откажат, защото мислят, че някой друг ще свърши работата. Тогава казусът никога не намира решение, нито нуждата – снабдяване.
Време е да бъдете “НЯКОЙ”, когато чуете апел за помощ и имате необходимото време, енергия или възможност да помогнете. Когато призивът “Някой ще помогне ли?” е направен, ние трябва да кажем “Аз ще бъда този някой”. Ако съумеем да вкараме това в културата на нашите църкви, представете си какъв страхотен напредък можем да постигнем заедно.
Искам да завърша тази сутрешна закуска с това, което аз мисля е модерна поговорка или “перла” на мъдростта. В нея лежат и проблемът и отговорът за повечето църкви, търсейки повече хора да се включат в дейностите им. Прочетете и я приемете лично.
Всеки, Някой, Все някой и Никой
Това е кратка история за четири човека наречени Всеки, Някой, Все някой и Никой. Имало една важна задача за вършене и Всеки бил сигурен, че Някой ще я направи. Все някой би могъл да я извърши, но я свършил Никой.
Някой се ядосал, защото това било работа на Всеки. Всеки мислел, че Все някой ще я свърши, но Никой осъзнал, че Всеки няма да я направи. Всичко свършило така, че Всеки обвинил Някой, когато Никой направил това, което Все някой можел.
Вие Все някой ли сте?
Бъдете благословени,
Анди
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.