От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Здравейте, шампиони!
Деяния 2:42-43
“И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите”
Вчера ние се спряхме на темата за “постоянството”, като обсъдихме нуждата от постоянство и отдаденост в някои от настоящите църкви. “В какво постоянстваха те?” е моят следващ въпрос. Най-вероятно имаше много неща в които те можеха да постоянстват, но в книгата Деяния писателят описва някои определени действия. Не че те не бяха отдадени и пламенни и за други неща, но очевидно Бог искаше тези да са на фокус.
Поучението на апостолите
Казва се, че те постоянстваха в поучението на апостолите. А какво е било това учение? Други преводи често употребяват още една дума “доктрината” на апостолите.
Според речника доктрина означава “Поучение, инструкция, основни принципи на определено знание или система от вярвания”. В основата си апостолската доктрина се състоеше от поученията на първите църковни лидери (апостолите). Нейната същност се основаваше върху учението на новия завет, базирано на техните поучения и особено това на Павел. Техните поучения формират “сборът от вярвания” в които и ние все още вярваме, чрез които живеем и изповядваме като истина във връзка с всичко свързано с Бог, Неговата Църква и как трябва да живеем.
Мисля че предизвикателството днес е дали поучаваме и лично живеем според истината намерена в апостолската доктрина (поучение)? Дали апостолското учение все още формира гръбнака на нашите вярвания днес или ние се опитваме да го миксираме с други доктрини? Забележете, че не се казва, че те постоянстваха в доктрината на Моисей или някаква религия. Ясно е казано, че те постоянстваха в доктрината на апостолите (лидерите на ранната църква).
Доктрината на Моисей не беше грешна за неговото време и религиозна система, но след като Павел започна да проповядва, всичко наистина се промени. Христос умря за греховете на света. Старият Завет вече не беше ефективен и приложим, защото Новият Завет бе създаден и го замени – завет утвърден с кръвта на Божия Единороден Син, не чрез телета и козли, които можеха да покрият грехове само за кратко. Цялото наказание за греха сега бе поето от Христос, когато Той бе издигнат на кръста като наш заместник. Пълно изкупление от греха беше дадено и Божия гняв спрямо нас бе успокоен, чрез този единичен акт на изкупление. Толкова много неща се промениха. Не че Павел не можеше или не се позоваваше на Моисей, закона на Стария Завет, но сега това в което той вярваше и доктрината, която той изповядваше, бяха базирани на Божията милост и на съвършеното дело на кръста и нищо повече. Доктрината която той проповядваше и утвърждаваше сега правеше хората изкупени и свободни независимо от техните дела и заслуги. Това ново учение предоставяше възможност за ново начало на всички които можеха да повярват с вяра, а не чрез дела. То разкриваше Божия вечен план да заживее в живота на вярващите, да им даде сила и дръзновение за живот по нов начин, който им бе даден безвъзмездно.
Това е дълга тема, затова ще я продължим утре, но нека ви оставя с това предизвикателство: Вие живеете ли според апостолското учение или се опитвате да добавите към него и малко от Моисей, или малко от закона, или да го разводните малко с вашите разсъждения? Приятели, градете върху основата, която Павел и другите апостоли ви дадоха – посветете се и постоянствайте, както го правеха хората в ранната църква на “Апостолската доктрина”. Повярвайте ми, Божият Дух насочваше тяхните разбирания и учението им наистина включва всичко, което трябва да знаете.
Бъдете благословени,
Анди
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.