Спрете да се молите и отворете вратата!

От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”… www.isus-hristos.com/wp

Деяния 12:13-16

“И когато похлопа на портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което казва , е вярно. Тогава те казаха: Това е неговият ангел. А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.”

Това беше един прекрасен момент, в който Петър беше освободен от затвора, в резултат от молитвите на църквата.  В същото време беше и доста весел момент, когато го четете, предвид факта че вярващите бяха толкова заети с молитвата, че нямаха време да получат отговора на молитвите си, когато той стоеше и чукаше на вратата.

Цървата се беше организирала за молитвено събиране по спешност, когато Петър бе арестуват и затворен, заради служението си за Исус. Те направо бяха повдигнали покрива с техните сърдечни молитви, защото още докато се молиха, Бог свръхестествено освободи Петър от затвора. Прочетете главата, тя е прекрасно доказателство за това, което безграничният Бог може да направи, когато хората се осмелят да молят и вярват.

Точно тогава виждаме тази странна ситуация с Петър, този за когото бяха молитвите, стоящ на вратата и опитващ безрезултатно да влезе. Рода, слугинята която първа приближи вратата, чу Петър, но в нейното въодушевление го остави отвън, докато тя отиде да извести на останалите. Когато те чуха новината, вместо да побързат към входа, те приеха прекалено “духовно” новината, заявявайки, че това е неговия дух или ангел. Междувременно Петър продължаваше да стои на вратата викайки ”Ехо! Мога ли да вляза?”

Какво можем да научим от това? Молитвите са винаги добро нещо, но дори и когато се молим, ние трябва винаги да очакваме Бог да отговори на нашите молби. Когато се молим ние трябва да осъзнаем, че Бог работи в същия момент и не съществува “времево разминаване или забавяне”. Много важно – когато има “чукане на вратата”, трябва да бъдем готови да приемем и приветстваме изражението на това, за което се молим. Помнете, че Той е Бог на “…и изведнъж”, така че не чакайте предупреждения. Когато Бог се задвижи, нещата се случват бързо. Казвам ли да не се молите? Не. Казвам ви да се молите с очакване. Очакване заради което дори докато се молите, вашите уши са отворени, за да чуете “чукането по вратата”.

И накрая, какъв смайващ край – казва се, че когато видяха Петър, те бяха учудени. Почакайте, за какво всъщност се молеха те в момента? Не беше ли “Моля те, освободи Петър”? Нека се пазим от показни, религиозни молитви и да бъдем хора, които се молят с вяра!

Шампиони, бъдете готови за почукването по вратата! Това за което се молите, може вече да се приближава към вас точно сега. Не се стряскайте и учудвайте, когато то почука, а просто отворете вратата и кажете “Хей, аз те очаквах”!

Бъдете благословенни!

Анди Елмс

Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.

All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.