1. Съществува ли истина?Когато говорим за истината, трябва да започнем от този въпрос. Той може да звучи нелепо, но нима всеки от нас не е чувал поне няколко пъти (а понякога и всеки ден) репликата: „Всичко е лъжа!” Щом всичко е лъжа, значи истина не съществува. И не само чуваме такива думи, но и виждаме с очите си, че немалко хора с делата си доказват, че няма истина. Всичко, което говорят и вършат, е лъжливо, привидно, лицемерно.
Истината е като Бога. Едни вярват в Него, други не Му дават правото дори да съществува. Отрицателите на истината са по-безпощадни дори от Ницше, който казва „Бог е мъртъв”, което значи, че поне е съществувал някога, но е умрял. А враговете на истината твърдят, че тя не съществува, не е съществувала никога и дори е невъзможно да съществува. Няма такова нещо като истина. Има лъжа, единствено тя съществува и разполага с цялата власт. Те толкова са убедени във всемогъществото на лъжата, че чак са стигнали до любов към нея. „Обичат лъжата” (Пс.62:4), казва Давид. Странно явление! Човек може да лъже с угризения на съвестта, да лъже с отвращение, да се срамува, че лъже, да лъже по принуда, да лъже от страх, да лъже от сметка. Но да обича лъжата – това е върхът. Когато обичаме нещо, ние го правим с радост, с удоволствие, с въображение, с възторг. Любовта усилва многократно нашите старания. Любовта към лъжата ни прави невероятно убедени лъжци, които постоянно усъвършенстват умението си да лъжат. А има и още нещо, което вече е съвсем извратено: който обича лъжата, обича не само да лъже, но и да го лъжат!
Всичко е въпрос на ценности. Който вярва само в лъжата, го е направил по принуда – след като няма истина, той се примирява с лъжата и започва да лъже наляво и надясно, докато така свикне с нея, че я обиква. Тя за него се превръща в начин на живот. Който все пак реши, че съществува лъжа, но съществува и истина, най-малкото ще се чувства леко раздвоен дали да лъже или не. Ако истината го привлече, той ще бяга все по-далеч от лъжата и ще се мъчи да опознае истината. А фактът, че много хора обичат истината, значи, че тя съществува и че не всичко е лъжа.
2. Относителна истина. Мнозина са на мнение, че има истина, но тя е нещо относително. Един от тях беше Пилат Понтийски: „Пилат Му каза: Що е истина?” (Йоан 18:38) Той смяташе за истина това, което в момента беше официално прието в средите на римската аристокрация. Истина е това, което казва император Тиберий. Ако някой убие императора и дойде друг, всичко, което е казвал Тиберий, ще стане лъжа, а истина ще стане това, което казва новият император. Истина е това, което Сталин е казвал; когато той умира, всичко казано от него става лъжа. Истина е това, което казва шефа. Това е разбирането за истината на хората, които питат що е истина. Това, което е истина в България, в Турция е лъжа. Това, което днес е истина, утре е лъжа. Не казвайте на безбожниците, че има вечни истини. Те ще се нахвърлят върху вас с неистова ярост, ще ви се присмеят, ще ви направят на нищо. За тях истината винаги е относителна.
Не ни трябват такива „истини”! Те ще направят живота ни беден и безрадостен. Истината е нещо трайно. Тя е като канарата, която е най-добрата основа за нашия дом. Веднъж построим ли къщата си, ние ставаме зависими от основата, върху която сме я построили. Не можем да я променяме. Трябва предварително да проучим къде строим. Трябва да знаем върху коя истина основаваме живота си, за да не ни се налага да събаряме и да градим наново. Мнозина правят това непрестанно и се чудят защо не им върви. Как да им върви? Какво бихме казали за един, който строи своите къщи на слаба основа, те се събарят и трябва наново да гради? А какво да кажем за тези, които днес приемат една истина, утре я захвърлят и следват някоя друга? Чул нещо, харесал го, после чул друго и харесал него, а онова първото захвърлил – и какво става накрая? Нищо. Пропилян живот. Съществуване ден за ден, без цел и посока. Днес харесва един водач, утре друг – и ето го безкрайното лутане, от което ти се завива свят.
Господ Исус е здравата канара, върху която можем да градим без никакви притеснения дали основата ще издържи. Той е „същият вчера, днес и до века” (Евр.13:8). Няма опасност днес да каже точно обратното на това, което вчера е казвал, а утре – нещо съвсем друго. В нашето високомерно време хората се смятат за безкрайно мъдри и се надсмиват над невежеството на предишните поколения. Защо ли тогава има толкова много объркани съдби и нещастни души?
3. Истина и видимо. Обикновено истината се приравнява с видимото, с реалното. Истина е това, което виждат очите, което чуват ушите, което пипат ръцете. Но много често сетивата ни лъжат и ние усещаме това, макар и да не знаем защо. „Не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни” (2 Коринтяни 4:18). Какво бихме направили, ако някакъв много мил и любезен човек позвъни на вратата ни и ни предложи да си купим електроуреда, който ни предлага? Ще се доверим ли на думите му или ще решим, че той просто е измамник, който иска да ни вземе парите? Виждаме с очите си неговата външност, която ни разполага към доверие. Чуваме убедителните му обяснения. Но нещо в нас се обажда, че тук има някаква уловка. И ако послушаме този глас, няма да сгрешим. Кое ни кара да бъдем предпазливи? Кара ни познанието, че има мошеници, че не бива да вярваме на всеки. Кара ни познанието, че външността лъже и не бива да бъдем наивни. А какво е външността? Не е ли тя това, което очите ни показват? Същите тези очи, на които толкова много се доверяваме.
Защо в магазина не налитаме на първата добре изработена и добре изглеждаща вещ? Защото знаем, че има фалшификати, че има некачествени стоки. Очите ни виждат красивата прахосмукачка, уверяват ни, че тя ще ни върши отлична работа, а и на всичко отгоре е толкова евтина. Но разумът ни нашепва да не бързаме и да попитаме някой, който разбира повече от нас. И той ще ни каже нещо, което с други думи може да прозвучи така: „Не вярвай на очите си!”
Да, истината е нещо много по-сложно от това, което очите виждат и ръцете пипат. Тя стъпва на много повече опорни точки. Тя се опира на цялото познание, опит, интереси, ценности. Тя не се интересува от видимото, а от другото, скритото. Ние мразим лицемерието, защото то ни подвежда, показва ни един човек, който всъщност е друг. Мразим овчите кожи, защото зад тях съзираме вълчата природа. Защо сме толкова недоверчиви към външното? Защото така трябва. Защото има истина, има и лъжа. И колкото повече опит трупаме, толкова повече се уверяваме колко измамна е фасадата. Това не бива да ни отчайва, а напротив, да ни насърчава да гледаме още по-внимателно на Бога, Който е истинен и никога няма да ни подведе.
4. Слово и дело. В днешния материалистичен свят на християнството се гледа с добро око само в случай, че то върши добри дела. Хората казват: „Не ни проповядвайте, не ни учете, не ни говорете, не ни изобличавайте. Ако искате да ви признаем за християни, помагайте на бедните, хранете гладните, грижете се за болните, посещавайте затворниците. Друго от вас не искаме!” С други думи, трябва да изкупим вината си, че сме вярващи, като правим добрини безплатно и неуморно. Фигурата, която светът признава за легитимния представител на християните, не е проповедникът, а Майка Тереза. Лошото е, че и много християни мислят по същия начин.
Няма съмнение, че делата доказват истинността на вярата. Сам Господ Исус ни учи на това. Но да накараш едни хора да ти дадат само част от нещата, които имат, а другите да си ги държат за себе си, е грозно и нечестно. Толкова грозно и нечестно, колкото да вземеш хубавото от една жена, а после да я захвърлиш. Исус никога не е казвал на Своите ученици да спрат да приказват и само да действат. „Проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване” (2 Тимотей 4:2). Слово и дело вървят ръка за ръка. Добри дела без вяра и духовно слово се превръщат в обикновена благотворителност, с каквато се занимават много други организации, освен християнските. Христовата църква не е отдел в социалното министерство. Тя е призвана да помага, но не и да прави само това. Нейното голямо призвание е да дава светлина на душите, надежда, посока, спасение, вечен живот чрез вяра.
Големият принос на християнството не е в благотворителността, а в защитата на истината, на справедливостта; в разпръскването на духовната светлина. Коя е причината за това в този свят толкова много хора да страдат? Причината е в неправдата. Оттам и ако някой се бори против нея, той атакува не проблемите, а причината за тях. Затова светът мрази да чува гласа на християните. „Човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли” (Йн.3:19).
5. Оградената истина. Истината много рядко е на повърхността. Най-често тя е дълбоко скрита, обвита в много опаковки. Като не могат да унищожат истината, човеците се опитват да направят друго: да я забутат някъде. Който се опита да я открие, да търси, да търси и като не намери нищо, най-накрая да се откаже и да реши, че няма истина. Едно време беше на мода да подаряваш нещо малко, но опаковано в множество кутийки и хартийки. Този доста глупав обичай се прилага и относно истината. И кара мнозина да хванат всичко и да го изхвърлят на боклука, заедно с подаръка, който е най-отвътре. Не им стига търпението да махнат опаковките. Истината е хвърлена в затвора, а всеки затвор има няколко кръга от огради – най-външна, вътрешна, сградата на затвора, коридорът, килията на отделния затворник. „Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда” (Рим. 1:18).
С какво е „оградена” истината? С неправда. Неправдата е не само неморално действие, а и отричане на всичко чисто, добро, свято. Тя е погрешно разбиране за същността на човека, за смисъла на неговото съществуване и за целите, които той трябва да следва. Първата ограда около истината е, че няма Бог, че светът се е появил случайно. Тази неправда е затрила милиарди човешки същества. Втората ограда е признанието, че има „нещо”, има „някаква сила”, която е създала всичко и го поддържа в изправност, но никой няма намерението да се съобразява с нея. Третата ограда е религиозната – има Бог, но представата за Него е толкова погрешна, че все едно Го няма. Неговите поклонници уж са религиозни, но само на теория, а на практика си живеят като обикновени безбожници. Четвърта ограда е изкривената религия, затънала в калта на суеверието и смесването на реалността с фантазии. Има и много други огради, видеокамери, охранителни постове, сензори и прочие. Вземат се всички мерки истината да не избяга от затвора.
Божият гняв се открива от небето против всичко това! Бог иска хората да знаят истината и да живеят според нея, да не се уморяват в търсенето й и да не отпадат в нейното прилагане.
6. Единствената вечна истина. В крайна сметка, след като премахнем всички опаковки и съборим всички огради, остава една истина, и тя се нарича Исус Христос. Всичко останало са временни и половинчати истини. Истини, които могат да ни помогнат да живеем по-охолно, да направим повече пари, да оставим повече съперници зад гърба си. Но те не могат да задоволят най-важната потребност на душата – от живот и спасение.
Христос дръзва да постави Себе Си над хляба и водата, над всички земни ценности. „Моята плът е истинската храна и Моята кръв е истинското питие” (Йоан 6:55). „Никой не е по-голям от хляба” – тази поговорка е вярна, но има Един, Който е по-голям и той е Христос. Той говори за „истинския хляб” (Йн.6:32), за „истинската храна”, за „истинското питие”. Кой е истинският хляб? Всеки би ни казал, че истинският хляб се взема от фурната. Истинската храна се купува от магазина. Истинското питие се налива от чешмата. Хлябът и водата са най-истинското нещо. Но Христос ги поставя на заден план. Да, те са важни и без тях не може, но има нещо още по-важно. Да приемем Христос означава да намерим хляб за душите си. Той не е по-маловажен от хляба за телата. Има толкова много гладни хора на този свят! Физически те са сити, даже преситени. Но духом са гладни. Защото нямат какво да ядат. Жадни са, защото нямат какво да пият. Правят си всякакви течности, но те им въздействат като морската вода, която не става за пиене. „Моята кръв и истинското питие” – само Христовата кръв ни избавя от проклятието на греха и удовлетворява жаждата за чистота и мир с Бога. „Аз съм истинската лоза” (Йн.15:1), казва Христос. Лозата е символ на радостта от живота. От нея се произвежда вино, което така привлича хората и им обещава веселба. Хлябът е донякъде скучен и символизира необходимостта, но когато към него се добави виното, тогава става весело. Христос не само храни душите ни и ги предпазва от гибел, но и се грижи да бъдем щастливи и радостни. Който пие от Неговото вино, не може да бъде тъжен.
7. Свобода чрез истина. Истината освобождава – това е Христовото обещание: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). Много пъти се случва точно обратното: истината вкарва в затвора. Спомняме си за неизброимите мъченици в историята на християнството, изгубили свободата си заради вярата; мнозина даже и живота си са изгубили. Заради убеждения, които хората са смятали за истини, мнозина са били затваряни и ограничавани. Няма нищо изненадващо в това; то е още едно свидетелство, че нашият свят е свят на лъжата. Лъжците са на свобода. Колкото по-добре умеят да лъжат, толкова им е по-лесно и животът им е по-луксозен. Който иска да е добре на този свят, трябва да се научи да лъже.
Подвежда ли ни Христос – волно или неволно? За какво освобождение става дума? Става ясно, че истината трябва да бъде позната, т.е. тя не е нещо очевидно. Има истини, които се набиват отдалеч на очи, но когато се вгледаме в тях, виждаме, че не са толкова верни, колкото изглеждат. С времето разбираме, че нещата са далеч по-сложни, отколкото сме ги възприемали на пръв поглед. Познанието е непрестанен стремеж да премахваме привидното и да проникваме навътре в същността. Как се познава истината? По това дали може да стигне до същността; ако драска по повърхността, тя не е истина. Тогава е временна истина. „Истинската” истина е вечна, неотменима. Тя прониква до центъра. Изкачва се до върха, а не се връща далеч преди него. Това, което тази истина ни показва, е толкова велико, че ние се чувстваме щастливи и свободни – вече не робуваме на заблуди и предубеждения. Вече знаем! Знаем, че Бог е върховният Господар, че ни обича и ни е дал Своя Син. Това ни е достатъчно, за да знаем кои сме, защо сме на земята и накъде отиваме.