Аз съм родена и израснала хиндуистка. Майка ми стриктно спазваше хиндуистката вяра и още в най-ранно детство вкорени в мен религиозността. Винаги съм вярвала в богове, в боговете на моята религия, и никога не съм се съмнявала или правила опит да погледна към друга. През септември 91г. аз започнах на 4-годишен инженерен курс, който завърших в районната колегия по инженерство (сега известна като NIT), Каликут, Индия, изпълнена с увереност и с надежди за светло и успешно бъдеще. Колежът се намираше далеч от родителите ми, и така аз живеех с няколко дами “.
Няколко месеца след първата година на курса, животът ми започна да поема в различна посока. Не разбрах каква е причината и какво стана, но аз започнах все по-трудно да помня това, което учех. Когато се явявах на тестове и университетски изпити, умът ми просто беше празен. Това се повтаряше отново и отново и все по-често. Доверието в способностите ми да започна да се изпарява. Личната ми самооценка започна да пада, мислех се за едно голямо дете. Аз се подчинявах на родителите ми във всяко едно отношение, че те винаги са прави и имах силна вяра в техните богове. За себе си имах много високо самодоволно отношение и не можех да разбера защо това се случи. Скоро се стигна до там, че когато учителите ме изпитваха умът ми блокираше напълно, продължаваше да заличава запомненото и аз многократно бях унижавана пред съучениците си. Това дълбоко ме рани и създаде една голяма бъркотия в сърцето и живота ми. Опитах всичко, което можех, за да докажа противното пред моите учители и моите съученици, но без резултат. Напротив, ставах все по зле и по зле. Аз извиках към боговете, аз вярвах. Майка ми ходеше от храм на храм, предлагаща молитви за мен. Нищо не работеше. Гордостта ми попречи да споделя моята вътрешна борба с някого в колежа. Моите планове бяха тотално разбити..
До края на пети семестър, моята ситуация се влоши още повече. Аз не можех да се концентрирам достатъчно, за да прочета дори една цяла страница. Страхувах се, че накрая мога да свърша в психиатрична клиника поради нервите и отчаянието. Имахме 15-дневно прекъсване, за да се подготвим за изпитите в университета. За разлика от момичетата около мен аз започнах да се страхувам, прекарвах безсънни нощи в отчаяние и депресията ми започваше да се засилва. Почти всичко можеше да ме разтърси и изкара извън релси. Бях напълно сама в бедствието ми. Никой не ме разбираше, дори родителите ми. Не исках да продължавам да живея при всички тези фактори и при мрачното бъдеще, което предвещаваше тази моя “болест”. Но самоубийството не бе решение, защото хиндустките писания ни учат, че самоубийството е грях, и че аз нямам право да отнема живота си.
Една нощ, само три дни преди края на ваканцията, аз заключих вратата на стаята, седнах на леглото и извиках със силен глас – “Знам, че мога да направя нещо, за да се подобри положението ми” имаше толкова много горчивина, завист и омраза в сърцето ми. Знам, че нещо не беше наред, за да се случва това.
Сутринта дойде и седнах на масата с книгата, която се опитвах да прочета от доста време. След известно време, аз осъзнах, че съм прочела толкова много страници без дори да забележа до тогава. За първи път от година и половина, аз бях в състояние да се концентрирам върху това, което чета. Забелязах също, че тежестта вътре в мен беше изчезнала. Аз се чувствах лека и нормално след толкова дълго време. В този момент усетих присъствието на човек, някъде вътре в мен, когото не виждах с физическите си очи, но можех да усещам присъствието Му. Той беше облечен в дълга роба. Той също носеше пръчка в ръката си. По късно разбрах, че това е образа на овчаря, който идва да прибере една изгубена душа. Аз бях убедена в духа си, че този човек е Исус Христос! Също така, аз чух глас вътре в мен, който величествено и властно повтори няколко пъти “Махни се дяволе, махни се дяволе, тя вече е с Мен.”
Бях убедена, че Този човек, когото срещнах, беше Исус Христос, и че това беше гласа на Исус Христос. Глас, който се повтаряше в мен. Аз никога не бях чувала за дявола, но това се случи вътре в мен, неволно, без никакво мислене от моя страна.
Всеки път, когато се запъвах в четенето, усещах образа на Исус и глас, който повтаря “Махни се дяволе, махни се дяволе, тя е с мен.” бавно, величествено и сигурно, Той отекваше в мен… Винаги съм мислила, че вярвам в Бога! Но моята вяра е била толкова неуместна и ограничена. Имах познания относно Бога като далечна върховна власт, към която да се обръщаш в беда. Но разбрах, че никога не съм имала представа Кой Е истинския Бог. За първи път в 19-те години от живота ми, аз знаех, че Бог е истински, толкова реален, колкото вие ме чувате сега. Той беше с мен, истински, Жив, Бог!! Бях потресена…
Не съм имала нищо общо с Исус през целия ми живот. Винаги съм била доволна от моята религия и моите убеждения. Сега, в този момент, аз осъзнах трите най-важни неща, които трябваше да знам: 1. Бог е реален, живеещ 2. Живия Бог е само един – Исус Христос 3. Когато не Го познавах, Той ме обичаше достатъчно, за да дойде в търсене за мен и да ме спаси от дълбока тъмнина, когато нямах нищо общо с Него
Моите болки бяха излекувани. Всички отрицателни снимки, които имах в съзнанието си за бъдещето бяха напълно заличени. Всички отрицателни нагласи се замениха със силно чувство за сигурност. Всичката болка и мъка си отидоха. Надеждата замени безнадежността. Всичко, което знаех по онова време беше, че Исус Христос е отговорен за промяната ми. Изпитвах такава любов към Него..
Осезаемото присъствие на Бог продължи с мен и през останалите дни. Преживях как Господ ме носи в прегръдките си. Аз просто знаех, че може да Му се доверя за всичко, Той следеше и бдеше над мен през всеки миг живота ми и винаги Го е правил. Това удари съзнанието ми, създателят на Вселената избра да ме посети в тази малка ъгълна стая в индийския хотел. Чувствах се нищожна пред него, но и пълна с мир, любов, спокойствие и сигурност? Когато колежа затвори за голямата ваканция, аз се прибрах у дома с напълно различен вид на лицето от последния път. Бях ново създание. Едни от новите ни съседи ходеха в Петдесятната църква наблизо, за да се покланят. Поканиха и мен при което приех с радост. Скоро ми беше доставена и поръчаната от мен Библия. Когато ходех в църквата, бях виждала разпятието преди, но сега една мисъл ми мина през ума, защо Богът на християните висеше от кръста! Тогава за първи път чух, какво значи кръста и разпъването на Исус Христос за мен. Чух, че Той е умрял вместо мен. Чух за Неговото възкресение. Разбира се, аз вече знаех, че Той е жив! Той беше с мен! Там, приех Исус Христос като мой Господ и Спасител, и го поканих в сърцето ми. Датата е 3 юни, 1994г. Влезнах в заветни отношения с моя Спасител от този ден. Аз станах дете на Живия Бог. Йоан 1:12-13: “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.” Аз никога не се провалих на изпит, след като Исус Христос дойде в моя живот. До края на четирите години обучение. Месеци след срещата Господ ми даде възможност да свидетелствам какво е направил в живота ми, в присъствието на много от моите съученици в колежа. Не чувствах срам Исая 61: 7, “Вместо срама си ще получите двойно, И вместо посрамянето си те ще се радват в наследството си; Затова в земята си ще притежават двойно, Радостта им ще бъде вечна.”
През ноември 1995 г., бях свидетел на Господа чрез водно кръщение. Имаше пастор, който ме кръсти и говореше над мен казвайки, че Господ ще ме призове като свидетел пред народите на различните нации. Днес, докато четете това, аз вярвам, че тези думи са изпълнени. Ден след ден, Той ме кара да се изправя, изпълнена с възхищение в Негово присъствие. Няма по-голяма радост от това. Повярвайте ми..
Докато светът и неговите религии са с много богове, то Исус Христос е само един, живял на Земята не като Бог а като човек, бил е прикован на кръста не защото е слаб а защото е достатъчно силен, за да се смири и по-този начин да изгради един нов свят за нас. Той възкръсна от мъртвите, и Той е жив. И тъй като Той е жив, ние можем да живеем. Наред с множеството други, аз съм му свидетел. Исус е Пътят, Истината и Живота.
Свидетелството достига до Вас благодарение на christian-faith.com Превод и редакция: В. Тоневски