Имам един приятел-брат, който е доста лош спрямо майка си и баща си, но показва голяма загриженост и помощ на моите родители. И сме си говорили и той е съгласен, че това не е Божията любов. Той постоянно изобличава родителите си, недоволен е от тях, намира толкова много грешки в тях спрямо него…А към моите родители показва голяма нежност. И това е показателно за нас. Ние показваме добро отношение към всеки, но не и към близките си. Те само ни дразнят, използват, не ни разбират, не са духовни, не търсят Бога, гледат телевизия, копуват си “Уйкенд“…Защо да се занимавам с тях.
Ние правим всичко друго, само не и най-важното , което ни е казал Бог. Молим се , четем Словото,постим, свидетелстваме,но не обичаме . По какво разбирам ,че не обичаме? По отношението си с хората от близкото ни обкръжение. Ние сме готови да отделим време на всеки друг, но не и на близките ни. Ние сме готови да помогнем на всеки друг, но не и на близките си.
И така ,това е фалшива любов. Божията любов, която е задължително да имаме е към “неблагодарните и злите“/Лука 6-35/ Иначе, всеки поздравява, този, който го поздравява и се отнася, добре към този, който се отнася добре към него.
„ Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,“Лука 6
И така Божията любов, която е смисъла на Божието учение е да обичаме неблагодарните, тези които постъпват зле с нас, тези, които ни дразнят, тези които постоянно искат нещо от нас…
И кои са те?
Тези , с които живеем, тези които постоянно виждаме, първо в семейството, после на работата. Няма как някой да е неблагодарен и лош към теб, ако го виждаш веднъж в годината. Но хората, с които постоянно общуваме, те са тези, към които трябва да показваме любов.
Да, ама те не са покаяни? Постоянно ми се качват на главата… Да, това казва и Бог, бъди добър към тях.
Аз искам милост от Бог за мен,…но не съм много милостив към тях!Е, те не са покаяни спрямо мен, а аз съм покаян спрямо Бог. Ако съм покаян, по -добре да променя делата си.
И така, какъв смисъл от една огромна, красива, обсипана със скъпоценности чешма , ако не пуска вода. По добре най-невзрачната, мъничка, незабележима чешма, но пускаща малка струйка вода, отколкото един огромен паметник, „на Моето Служение“, празно , пусто и безсмислено. Нека отново се замислим, за любовта, защото тя е целта и смисъла на строежа.
„Ако любов нямам-нищо не съм.“
„ Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;“ 1 Йоан 37
„Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“ 1 Йоан 4
„ Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.“ 1 Йоан 4
„ И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.“ 1 Йоан 4
Може би това е причината, че Служението , което служим, с толкова усилие и жертви няма плод. Не е благословено от Бога и ние не сме благословени.
Така става, че ние сме гонени преди всичко в дома си. И това ни настройва срещу близките ни.
Получили толкова много рани от тях ние се отделяме от тях. Не ги обичаме. Казваме си-Те ме контролират. Не ни слушат, не търсят Бог , не се молят, гледат неприлични филми, отвратителни предавания и жълти вестници.
Обличат се неприлично, опитват се да ме отделят от бога и от служението ми, крадат ми от времето, все са недоволни, живеят разточително, парите не ми стигат, защото много харчат. И се отделяме от тях, внимателно, всеки се затваря в себе си и в своята стая. И това е лошо. Ние спираме да обичаме. Готови сме да се притечем на помощ на всеки непознат, да отделим време на всеки, но не и на близките си. А Бог ни казва да обичаме“неблагодарните и злите.“Ние не сме лепнали такъв етикет на близките си, но по-добре да не ги доближаваме. И така, настина нашето отношение има причина. Но нека бъдем мъдри. Нека отговаряме с любов, нека не се настройваме, въпреки всичко нека строим мостове.
И мисля, че това Слово е сърцето на Евангелието: „ Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ Матей 5 гл.
И така нека сме извор, която пуска само любов, а не и горчилка, ярост, неприемане, отхвърляне, отбягване, незаинтересованост… Защото, какъв смисъл от този извор.