От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Здравейте, шампиони!
Деяния 2:42-43
“И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. И всички вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”
През изминалата седмица разсъждавахме върху обекта на отдаденост и постоянство на ранната църква. Видяхме, че апостолската доктрина бе от първостепено значение и всеки човек наричащ ранната църква свой дом й бе персонално отдаден. След това идваше братството и отношенията между вярващите – това беше друг висок приоритет за тях и трябва да бъде и за нас. Какво всъщност означава братството? Обичам начина по който друг превод го обяснавя:
“Те се посветиха на учението на апостолите, живота заедно, общата трапеза и молитвите”
Харесва ми изложението и картината, която то създава. Те се посветиха на “живота заедно”. Ранната църква слага силно ударение на съвместния живот. Те никога не ограничаваха тяхната църковна опитност до 2 часа в неделя, но по скоро се посвещаваха на живот с “обществено” съзнание в отношенията си с църквата.
За да се получи най-доброто от коя да е църква, аз вярвам, че основното е следното. Ако вие просто се появявате в църквата за няколко часа на седмица истината е, че вие се ограбвате изключително много спрямо това което може да имате и което Бог е приготвил да имате. Затова винаги споделям с хората следното: ако наистина желаете да постигнете най-доброто за себе си и пълния си потенциал, трябва да се посветите на голяма църква и на малка църква. Какво имам предвид ли? Просто че ще е много добре да сте част от голяма църква/група в неделя сутрин, но в същото време имате нужда от опитности в църковен аспект и през седмицата. Да се включите в малка или домашна група (някъде където има такава) отдадена на ежедневно общение и изграждане на истинско братство.
Точно в малката част от църквата вие можете да се поддържате по-добре, да задавате въпросите, които не можете да поставите в неделя сутрин, да бъдете там за хората и да им позволите те да са там за вас. Една от причините заради които вярвам, че “Фамилната Църква” е силна църква не е защото имаме големи неделни служби, но защото постоянно окуражаваме хората да се включат в “извън-неделни-събития”. Всеки път когато някой го направи, точно като цвете неговия живот започва да цъфти и благоденствува, както Бог го е планирал.
Какво бихте казали за себе си? Все още ли сте неделен зрител? Защо не направите следващата стъпка и се включите в семейния живот на вашата локална църква? Позиционирайте са там където кипи вътрешния живот на църквата и позволете на Неговото семейство да стане ваш дом.
Модерната църква все още има дълъг път да извърви преди наистина да разберем какво всъщност притежаваше ранната църква. Как мога да кажа това ли? Просто погледнете края на стиха:”И всички вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”. Хората продаваха къщи и земя, за да са сигурни, че всеки имаше необходимото. Те се интересуваха повече от нуждите на другите, отколкото от своите собствени такива. Ние може би не сме на тази точка от общението и аз със сигурност не казвам, че трябва да бъдем стопанство и да живеем заедно. Това което казвам е, че може би ние всички можем да напреднем в нашето разбиране за правенето на църквата място където общуваме и живеем с другите, а не само да седим до тях в неделя.
Какво ще кажете за себе си – има ли място за приложение на това в живота ви? Време ли е да се включите в домашна група? Говорете с пастора си за това което се случва през седмицата в църквата, намерете служение или екип в който да се включите или църковна програма в която има място за вас. Действайте, ще се радвате, че сте го направите.
Бъдете благословени,
Анди
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.