Ние сме наблюдавани

От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”… www.isus-hristos.com/wp

Евреи 12:1

“ Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха,  който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,”

Не знам за вас, но понякога християнството може да изглежда малко самотно, изморяващо нещо. В някои дни може да се чувствате, все едно се пускате по писта за бягане отново, за да избягате състезание, което Исус ви е пратил да избягате и вие сте сами. Може да се чувствате изморени или без много останали сили във вас. Може да се чувствате, сякаш стоите на празна писта на тих стадион.

Това е далече от истината. Наскоро имахме гостуващ пастор в Семейната Църква, което ми напомни няколко неща и те са нещата, които искам да ви напомня и с които искам да ви окуража тази седмица.

В Библията пише, че всъщност не сме сами докато бягам. Всъщност сме обградени от много свидетели. Забележете, че не пише тълпа. В колизеумите горните места са били толкова нависоко, че понякога хората са били почти в облаците и хората са изпълвали стадиона, за да гледат атлетите. Състезателите са били напълно обградени отвсякъде. Ние наричаме тези места на театъра “седалките на кръвта от носа“

В Библията пише, че докато бягате състезанието, сте обградени от един огромен облак от свидетели и те са поколения на вярващи и хора на вяра, които са бягали пред вас, които са избягали тяхната обиколка от съзтезанието. Пише “свидетели“ и това значи, че те са хора, които в техния момент или поколение са избягали достойно тяхната част и са предали на следващия човек. Сега те гледат и викат за вас от балконите, докато бягате вашата обиколка. “Бягай,бягай,бягай, ще успееш“ крещят те. “Може да сте изморени, но не се предавайте. Насочете се към Него. Избягайте най-доброто си състезание. Не сте сами. Ние завършихме нашата обиколка, сега вие довършете вашата!“

Представете си, ако можехме да виждаме облака от свидетели – вярващите на предишните поколения, които изпълват местата на колизеума на вечността; апостолите на миналото, много от които са били мъченици, защото не са се предавали. Също и героите на предишните поколения, които са били във вяра и са живяли за Него, а и сега живеят с Него.

Всяка обиколка е важна за завършването на състезание, но последната е най-важна. Щафетата ни е предадена от тези които са бягали преди нас. В далечината виждаме финалната линия. Може би ще бъдем поколението и хората на Бог, които не предават щафетата,  а прекосяват финалната линия и слагат край на състезанието. О, не сме сами и това никога не е било състезание за един човек. Да, може да се чувствате изморени, може би си мислите, че не можете да бягате повече. Тогава застанете в средата на колизеума, затворете си очите и вижте лицата на тези които са бягали в миналото, много които са дали животите си за това състезание. Чуйте ги, как ви викат от небесните места.

“Бягай, бягай, бягай, можеш да завършиш.“

Анди Елмс

Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.

All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.