От ежедневната рубрика на Анди Елмс “Закуска на шампиони”…
Здравейте, шампиони!
Деяния 2:41-43
“И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите”
Тези стихове ни показват един наистина добър ден от живота на ранната Църква. Какъв е резултатът: три хиляди човека новородени в един ден с една проповед! Как би ви харесъл подобен ефект от вашето собствено благовестие?
Други прекрасни неща за които тези стихове ни дават представа е културата или ДНК-то на тази ранна “идеална” църква. В тези стихове ние виждаме няколко ценности, на които те са обръщали голямо внимание. Аз лично мисля, че ако съпоставим тези стихове с Матей 28:18-20 (великото поръчение) и Деяния 1:8 (обещанието за Святия Дух за вярващите) ние намираме координатите на посоката, която църквите трябва да имат дори и сега в 21-ви век, за изграждане на това, което Бог иска да изгради. Ние все още трябва да намерим нашето ДНК (основата) за изграждане на ефективни християнски животи и църкви, за което Исус беше пламенен и ни поръча да правим. Това на което ранната Църква отдаваше времето, енергията и парите си. Това което Той желаеше и за което те посветиха своя живот и се издигнаха над личните си стил и култура и ни дадоха чудесен и ефективен план за изграждане на нашите живот и църкви днес.
Те постоянстваха и бяха отдадени
Тук намираме първата причина за тяхната ефективност. В църквата имаше дух на постоянство и лична отдаденост, а не само на добро управление. Хората ежедневно “постоянстваха”. Те имаха отлични проповедници, но не бяха на “изкуствено хранене”, а сами носеха отговорност за получаване на духовната храна, от която имаха нужда. Те имаха прекрасни срещи и братски отношения, но нямаха нужда от постоянни телфонни обаждания или напомняния чрез бюлетини и SMS-си, като че имаха проблеми с паметта. Те просто бяха там където тряваше да бъдат, когато се налагаше.
Толкова много от настоящите църкви не се справят добре по отношение на мотивацията на членовете си да правят това, което те би трябвало естествено да искат да вършат. Да ентусиазират хората да правят неща, които наистина би трябвало да са техния духовен начин на живот. Представете си, ако можехме да имаме повече отдаденост в основата на модерната западна Църква. Колко ли по-ефективни биха били нашите локални църкви, ако всеки член имаше лична отговорност дори за малки неща, като идването на църква навреме, за да могат службите да започват навреме. Ако повече членове на църквата помагаха на служенията които имат нужда или да се отзоваваха и да бъдеха верни в тяхното даване на финанси и време без да бъдат напомняни или окуражавани от амвона.
Винаги се учудвам как хората могат да понижат “Божията част” от техния живот и да го изразяват като второстепенна отдаденост спрямо другите части от него. Един много добър пример е отново точността. Във всяка друга част от живот си те са навреме – срещи със заболекаря, банковия мениджър, работа, но не и за църква. Какъв е ключът към промяната на това? Нали нашето най-голямо призвание е свързано с Бог? Нали мястото където можем да покажем нашата лична отдаденост е основно в Божия дом? Представете си какво бихме могли да постигнем ако само това малко нещо можеше да се промени – може да се окаже, че никое предизвикателство не е прекалено високо за нас. Хей, може пък дори да видим 3000 човека спасени в неделя сутрин: 3000 човека докоснати от Неговото слово, но докоснати и от групата от хора абсолютно отдадени на това и Този в който са повярвали.
Бъдете отдадени хора!
Бъдете благословени,
Анди
Copyright (C)2012 Great Big Life :: All rights reserved.
All scripture quotations, unless otherwise indicated, are taken from the New King James Version ®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson, Inc. Used by permission. All rights reserved.